Карин Фоссум - Който се страхува от мечки…

— На норвежки ли говореше?

— Да.

— Без акцент?

— Да. Гласът му беше висок и малко дрезгав.

— А жената? Тя каза ли изобщо нещо?

— Нито дума. Вцепени се от страх. А този тип със сигурност знаеше какво прави. Кипеше от презрение към околните. Сигурно не му е за първи път.

— Ще стане ясно — прекъсна я той и взе касетата от Карлсен. — Ще ви помоля да ме последвате в участъка и да прегледате касетата.

— Трябва да се обадя по телефона.

— Няма проблем.

Карлсен я погледна.

— Можете ли да прецените колко пари му дадохте?

— Не съм му ги дала! — изкрещя тя и го погледна обезумяла. — Що за изрази използвате! За бога, нищо не съм му дала, той ме ограби!

Сейер премига и се втренчи в тавана.

— Извинете — усмихна се Карлсен. — Ще се поправя: горе-долу колко пари открадна той?

— Тъй като днес е петък — обидено отвърна тя, — в касата имаше около сто хиляди крони.

Сейер погледна през отворената врата.

— Хайде да съберем очевидците отвън. Неколцина са го видели. Поне ще получим точно описание на външния му вид — въздъхна тежко той.

Самият Сейер видя ясно мъжа, само на метър разстояние. Какво си спомняше от външния му вид обаче?

— Колата беше бяла и изглеждаше нова. Много малка — бързо обясни касиерката. — Не видях нищо друго. Беше отворена, сигурно ключът е бил в готовност, защото той потегли веднага след като затръшна вратата. Мина напряко през площада, между две саксии и отпраши по шосето.

— Най-вероятно е карал открадната кола. Сигурно неговата е паркирана някъде по маршрута на бягството му. Възможно е да представлява опасност. Вземането на заложник може да се окаже и плод на внезапен импулс. Ако, разбира се, става дума за заложник, а не за подставено лице. Той обаче едва ли е очаквал веднага след отварянето на банката вътре да се появи клиент. А момичето е влязло през другия вход, нали?

— Да.

Сейер вдигна очи към дупката на тавана и смръщи вежди.

— Струва ми се решителен. Или просто отчаян.

Пред банката пристигна още един патрул. От автомобила излязоха двама криминалисти в работно облекло. Присвиха очи към дупката на тавана, пробита от куршума.

— Чудя се с колко ли такива разполага — подхвърли единият.

— Не смея да си го помисля — мрачно отвърна Сейер. — Но този проклетник несъмнено е голям хитрец. Първо взема заложник, после стреля в пиковия час на сутринта.

— Много ефикасно — кимна криминалистът. — Всички се вцепеняват. Бил е обсебен от една-единствена мисъл: да извърши обира бързо. Не се е туткал, действал е по същество. Носеше ли ръкавици?

— Да — отвърна касиерката. — Тънки, плетени, с пръсти.

Сейер се проклинаше, задето не се забави още малко в банката. Щеше да осуети плановете на крадеца. Но дори и да го бе сторил, престъпникът щеше да се върне на следващия ден. Отново погледна касиерката. Очите й бяха придобили онзи особен блясък, така характерен за хората, преживели нещо разтърсващо и осъзнали, че животът не е даденост. Сейер, от една страна, разбираше тази промяна, от друга обаче — не.

— Добре — заключи той. — Чака ни много работа. Да започваме.

Той дишаше на пресекулки, наведен напред на седалката, сякаш за да ускори придвижването на колата към края на града. Дълго време планира обира, обмисля подробностите една по една. Представяше си ясно как ще премине операцията. Действителността не оправда очакванията му. Всичко се случи зашеметяващо бързо, той взе парите. Така трябваше да стане, но не съвсем. До него стоеше друг човек.

Улиците гъмжаха от забързани хора. Дори не поглеждаха белия автомобил. Той отпусна съединителя и плавно пресече кръстовището, насочил озлобения си поглед право напред. Изпусна нажежения въздух от дробовете си. Още когато подмина първия жилищен блок, свали качулката от лицето си. Веднага се почувства оголен. Не се обърна да види реакцията на заложничката си. Просто нямаше избор. Беше изключено да шофира с качулка. Всички автомобили в отсрещното платно щяха да я забележат, да запомнят посоката, колата и регистрационния й номер. Заложничката на съседната седалка не помръдваше, главата му клюмаше. Подминаха сватбения салон. Той намали скоростта, видя как един мерцедес се изравнява с него отляво. Помъчи се да гледа само напред. Едва сега, след десет минути, когато пулсът му се нормализира, му направи впечатление колко е тихо в колата. Погледна крадешком към спътничката си. Нещо не беше, както трябва. Прилоша му, обзе го страх, а после се ужаси да не обърка още нещо.