Карин Фоссум - Който се страхува от мечки…

— Каква беше колата? — попита Сейер, докато се мъчеше да откачи телефона от колана си.

— Малка, бяла. Май „Рено“.

— Не мърдайте оттук — предупреди ги Сейер и извади антената.

— Отиваме на работа — опита се да протестира другият младеж. — А и колата не беше „Рено“. По-скоро приличаше на „Пежо“.

— Днес ще закъснеете за работа — лаконично обяви Сейер. — Случва се и на най-добрите. Имаше ли качулка?

— Да.

— Черен пуловер и панталони с връзки?

— Знаете ли кой е?

— Не.

— Трябва ли да дойдем в участъка?

— Най-вероятно да.

Възможно е да са му съучастници, внезапно се досети той, да са се разбрали той да вземе мним заложник, например приятелката си. Каква е вероятността трийсет секунди след отварянето на банката вътре да има двама души? Кой знае, в днешно време крадците са толкова изобретателни.

Малките групички от скупчили се хора постепенно се разпръснаха, но някои от минувачите останаха, вероятно с надежда да получат възможност да коментират инцидента. Иначе нямаше нищо забележително. Крадецът бе изчезнал. Всичко бе приключило за секунди. Хората се чудеха колко лесно се измъкват престъпниците: с бърза кола и добра ориентация в града човек може да стигне далеч само за половин час.

Младежът с коса като козината на язовец сне очилата върху носа си.

— Нали има видеозапис на обира?

— Дано да сте прав — промърмори Сейер, припомняйки си какви трудности в разследването създават зле разположените видеокамери.

Старши инспекторът се обърна. На площада спря служебен автомобил. Оттам изскочи Йоран Сут. Сейер се намръщи, но последвалата поява на Карлсен от колата го разведри.

— Взел е млада жена за заложник. Оръжието е заредено, стрелял е в банката.

Карлсен се вгледа с нескрит интерес в младежа с вид на язовец.

— Тези двамата са за разпит, видели са крадеца и колата. Отбий се да вземеш касетата с видеозаписа възможно най-бързо. Трябва да разберем кой е заложникът. Затворете Е18 и Е76. Предайте информацията по местната радиостанция. Колата е малка и бяла, вероятно френска.

— Много ли е взел? — Карлсен присви очи и погледна към вратата на банката.

— Още не знаем. Колко души можем да съберем?

— Не много. Изпратих Скаре да помага на шериф Гурвин, четирима са на семинар, а други четирима са в отпуск.

— Ще помолим за подкрепление. Сега ще се съсредоточим върху заложника.

— Дано да отвори вратата и да я бутне край пътя.

— Не е забранено да се надяваме — лаконично отбеляза Сейер. — Хайде да поговорим с касиерката.

Помолиха двамата свидетели да изчакат в патрулката и те охотно се съгласиха. Сейер и Карлсен влязоха в банката и намериха касиерката и началника на банковия клон, седнали на канапето. По време на обира началникът на клона се намирал в трезора и нямал представа за случващото се, докато не чул изстрела. Не посмял да излезе, преди да завият полицейските сирени.

Сейер огледа младата жена, току-що преживяла обира. По челото на касиерката, пребледняла като платно, се стичаха капки пот, но тя се бе отървала напълно невредима. Наложи й се единствено да вдигне ръка, да вземе няколко пачки от рафта и да ги сложи на гишето. Въпреки това отсега нататък животът й очевидно щеше да се промени. Щеше да обмисля завещанието си. Не че притежаваше кой знае какво, но щеше да предпочете да уреди въпроса, докато не е станало твърде късно. Сейер седна до нея и заговори със състрадателен глас:

— Добре ли се чувствате?

Тя си позволи да изхлипа.

— Да — насили се да отговори жената. — Нищо ми няма. Но като си помисля за момичето, което отведе със себе си… Трябваше да чуете какво каза той. Не смея да си представя какво ще й стори.

— Спокойно, спокойно — утеши я Сейер. — Нека да не изпреварваме хода на събитията. Взел я е, за да си осигури безпрепятствено достъп до колата си. Виждали ли сте момичето преди?

— Не.

— Запомнихте ли какви думи използва той, когато застана пред гишето?

— Ще ви ги цитирам дословно — увери го тя. — Никога няма да ги забравя. Тръгна към нея, докато тя беше с гръб. Първо сложи ръка под брадичката й и я замъкна до гишето, после я събори на пода и настъпи главата й. Изкрещя ми: „Ако се замотаеш и за секунда, ще й размажа черепа!“. И стреля в тавана. Куршумът проби плочите, на всички страни се разхвърчаха парчета. Косата ми се напълни с гипс.

Избърса потното си чело с ръкава на блузата. Сейер реши да й даде почивка, докато наблюдаваше как Карлсен сваля камерата от тавана и вади касетата.