Ю Несбё - Среднощно слънце

Здесь есть возможность читать онлайн «Ю Несбё - Среднощно слънце» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: София, Год выпуска: 2019, ISBN: 2019, Издательство: Емас, Жанр: Детектив, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Среднощно слънце: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Среднощно слънце»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

НОМИНАЦИЯ ЗА НАЙ-ДОБЪР КРИМИНАЛЕН РОМАН НА НОРВЕГИЯ
В селце далеч в северна Норвегия, където незалязващото слънце е способно да те докара до лудост, от автобуса слиза мъж. Представя се като Юлф и търси място, където да се скрие от най-влиятелния наркобос в Осло, известен като Рибаря. Доскоро Юлф е работел за Рибаря — бил е силов събирач на дългове, изпълнявал е дори мокри поръчки, но след издънка е изпаднал в немилост. И Рибаря изпраща наемниците си по петите му да го очистят. Попадайки в селцето Косюн, Юлф открива перфектното скривалище. Или поне така се надява. Местните жители, консервативни християни, приемат Юлф, а тъжната, красива клисарка и малкият й син му помагат и му носят храна. Тяхната компания пробужда у доскорошния престъпник нещо, което той мисли за отдавна умряло.
Но инфарктното очакване на неизбежното кръвопролитие и среднощното слънце, увиснало от небето като немигащо, всевиждащо око, неумолимо го навеждат на дълбоки съмнения дали спасението е изобщо възможно, или просто надеждата е изкусна измамница. cite Ню Йорк Таймс Бук Ревю

Среднощно слънце — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Среднощно слънце», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Може все пак да намерим решение на проблема ти. Имам поръчка.

О, проклятие.

Рано или късно щеше да се случи, но се надявах да е късно, тоест, след като съм изкарал необходимата сума и съм напуснал.

— Нали имаш един лаф: първият път е най-кофти. Е, извади късмет. Че не ти е за пръв път, искам да кажа.

Опитах се да се усмихна. Той нямаше откъде да знае, че не съм убил Туралф; че пистолетът, регистриран на мое име, беше малокалибрен патлак от спортен магазин. На Туралф му трябваше за някаква работа, но не можеше да си го купи, защото беше лежал в затвора като дисидент в Източна Германия. И аз — който никога не съм бил арестуван, нито за пласиране на хашиш, нито за каквото и да било — му направих услуга и купих пистолета срещу скромно възнаграждение. И после не съм искал да ми го връща. Колкото до парите, които се бях опитал да изкопна от него, за да платя за лечението й — отдавна ги бях отписал. Туралф, сдуханият, надрусан нещастник, беше направил точно това, за което говореха обстановката и трупът: беше се самоубил.

И така, нямах принципи. Нямах и пари. Но нямах и кръв по ръцете си.

Все още не.

Трийсет хиляди бонус.

Голяма крачка напред към целта.

Сепнах се от съня си. Бабунките от ухапванията сълзяха и лепнеха по вълненото одеяло. Но не това ме бе събудило. Жален вой бе нарушил тишината в платото.

Вълци? Те вият срещу луната през зимата, а не срещу шибаното слънце, което упорито стои горе на изпепеленото безцветно небе? „Сигурно вие куче”, помислих си. Дали саамите пасат северните си елени с кучета, които да ги пазят?

Завъртях се в тясното легло. Забравих за натъртеното си рамо, изругах и се катурнах обратно. Воят сякаш идваше отдалече, но можех ли да съм сигурен? През лятото звуците се разнасят по-бавно и заглъхват на по-късо разстояние, отколкото през зимата. Дали животното не се намираше съвсем наблизо?

Затворих очи, но знаех, че няма да ме хване сън.

Затова станах, взех бинокъла и надникнах през един от малките прозорци. Плъзнах бавно бинокъла от ляво надясно и обследвах целия хоризонт.

Нищо.

Само тик-так-тик-так.

Четвърта глава

Кнют ми донесе безцветен, лепкав, гъст лосион с отвратителна миризма. Да не съдържаше напалм? Същото се запитах и за двете бутилки прозрачна, смърдяща на спирт течност, които Кнют бе купил от Матис. Нямаха етикет и бяха запушени с коркови тапи. Сутринта донесе повече слънце, но и вятър, който свирукаше в кюнеца на печката. Сенките на облаците се плъзгаха по безлюдния, еднообразно нагънат пейзаж подобно на стада северни елени, за секунди оцветяваха блудкаво резедавата растителност в тъмнозелено, угасяваха слънчевите отражения в далечните езерца и проблясъците в миниатюрни кристали по голите скали. Наподобяваха внезапно зазвучал, нисък басов тон в песен с висока тоналност. Но така или иначе, песен в минорна гама.

— Мама поръча да те поканя на сбирката в молитвения дом. — Момчето седеше срещу мен.

— Благодаря — погалих бутилката.

Само я подуших и пак я запуших с корковата тапа, без да отпия. Любовна игра преди същинската част. Колкото повече отлагаш удоволствието, толкова по-хубаво е после. Или по-лошо — зависи от гледната точка.

— Тя смята, че можеш да бъдеш спасен.

— А ти на друго мнение ли си?

— Да.

Станах и надникнах навън. Еленът се беше върнал. Сутринта го видях и с изненада установих какво облекчение изпитвам. Вълци. Мислех, че в Норвегия вече няма вълци.

— Дядо проектираше църкви. Беше архитект, но не вярваше в Господ. Смяташе, че със смъртта всичко свършва. И аз мисля като него.

— И в Христос ли не е вярвал?

— Щом не е вярвал в Бог, значи не е вярвал и в Божия син.

— Ясно — кимна Кнют. — И той ще гори в ада.

Позасмях се.

— Ако е така, значи вече гори от доста време. Почина още когато бях на деветнайсет. Не ти ли се струва малко несправедливо? Дядо Басе беше свестен човек. Помагаше на хора в беда, а същото не важи за голяма част от познатите ми християни. Ако можех да съм поне наполовина толкова свестен човек, колкото беше дядо…

Премигах. Очите ми засмъдяха. Пред тях затанцуваха бели точици. Да не би яркото слънце да е увредило роговицата ми? Все едно ме заслепяваше блестящ сняг.

— Моят дядо пък казва, че не е достатъчно да живееш праведно, Юлф. В момента твоят дядо гори в ада, а скоро ще дойде и твоят ред.

— Хм… И какво твърдиш? Че ако отида на тази сбирка и повярвам в Христос и Лестадиус, ще отида в рая, дори да не помогна на нито един човек в беда?

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Среднощно слънце»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Среднощно слънце» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Ю Несбё - Macbeth
Ю Несбё
libcat.ru: книга без обложки
Емилиян Станев
Симон ван дер Флюхт - Среднощно синьо
Симон ван дер Флюхт
Н. Джемисин - Засенчено слънце
Н. Джемисин
libcat.ru: книга без обложки
Николай Райнов
libcat.ru: книга без обложки
Майкъл Крайтън
libcat.ru: книга без обложки
Николай Теллалов
Греъм Браун - Черното слънце
Греъм Браун
Отзывы о книге «Среднощно слънце»

Обсуждение, отзывы о книге «Среднощно слънце» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x