Ю Несбё - Среднощно слънце

Така или иначе, на следващия ден отидох в магазина на Рибаря. Намираше се на площад „Юнгсторге”. Не защото ми се ходеше, а защото другият вариант — да не отида — беше напълно изключен. Рибаря е прекалено влиятелен. Прекалено опасен. Печално известна е историята как отсякъл главата на Хофман с думите, че така ставало, като почнеш да се мислиш за голямата работа. Или историята за двамата дилъри на Рибаря, изчезнали безследно, след като ги хванал да крадат от стоката. Повече никой не ги видял. Някои твърдяха, че през следващите месеци рибните кюфтета в магазина му били особено вкусни, сякаш каймата съдържала нова съставка. Рибаря не направи нищо, за да опровергае слуховете. Ето така бизнесмен от неговия калибър брани територията си — с комбинация от слухове, полуистински истории и сурови факти какво сполетява опиталите се да го измамят.

Не съм се пробвал да го мамя. Въпреки това, докато стоях в магазина му, се потях като абстинясал наркоман. Представих се на една от възрастните жени зад тезгяха. Не знам дали тя натисна звънец или нещо друго, но след малко Рибаря излезе с широка усмивка през летящата врата отзад, облечен в бяло от глава до пети — бяла шапка, бяла риза, бяла престилка, бял панталон, бяло сабо — и ми протегна голямата си мека ръка.

Влязохме в задната стаичка. И подът, и стените бяха облицовани в бели плочки. В метални паници, наредени върху пейките покрай стената, киснеха в марината мъртвешки бледи филета.

— Извинявай за миризмата, Юн. Приготвям рибени кюфтета.

Той издърпа един стол изпод металната маса насред помещението.

— Седни.

Подчиних се.

— Продавам само хашиш — казах. — Никога спийд или хероин.

— Знам. Причината да искам да поговорим е, че ти уби един от хората ми. Туралф Юнсен.

Взирах се безмълвно в него. Бях мъртъв. Щях да стана на рибени кюфтета.

— Много те бива, Юн. Страшно хитро да го представиш като самоубийство. Всички знаеха, че Туралф си пада малко… депресар. — Рибаря откъсна парче от едно филе и го лапна. — Полицията дори не сметна смъртта му за подозрителна. Признавам, самият аз също си мислех, че сам си е теглил куршума. После обаче мой човек в полицията ме светна: пистолетът, открит до трупа, бил регистриран на твое име. Юн Хансен. И това ни накара да поразчепкаме случая. Гаджето на Туралф ни каза, че той ти дължал пари и ти си се опитал да си ги поискаш няколко дни преди смъртта му. Вярно ли е?

Преглътнах мъчително.

— Туралф пушеше хашиш. Познавахме се добре, бяхме приятели от деца, известно време дори живяхме заедно на квартира и така нататък. Затова му дадох на вересия. — Опитах се да се усмихна. Досещах се колко идиотски изглеждам. — В този бранш никога не бива да пускаш аванта на приятелите си, нали?

Рибаря също се усмихна, вдигна едно рибно филе и то увисна на сухожилие. Огледа го и бавно го завъртя във въздуха.

— Никога не давай заем на приятели, роднини и подчинени, Юн. Никога. Ето, дал си известна отсрочка, но в крайна сметка си показал, че правилата трябва да се спазват. И ти си като мен, Юн. Човек с принципи. Който сгреши спрямо теб, заслужава наказание. Без значение колко голямо е провинението. Без значение дали става въпрос за непознат латинос, или за родния ти брат. Това е единственият начин да защитиш периметъра си — дори да си дребен пласьор в парка до Двореца. Колко изкарваш на месец? Пет хиляди? Шест?

— Там някъде — вдигнах рамене.

— Уважавам постъпката ти.

— Ама…

— Туралф беше много важен човек за мен. Събираше дългове. А при необходимост изпълняваше и мокри поръчки. Ликвидираше нелоялни платци, без да му мигне окото. В съвременното общество малцина притежават неговата твърдост. Хората са станали толкова мекушави. Днес е възможно да си мек и въпреки това да оцелееш. А това е направо… — той налапа цялото филе — … извратено.

Той дъвчеше, а аз размишлявах с какви варианти разполагам. Да стана и да избягам от магазина, ми се струваше най-добрият.

— Както се досещаш, ти ме постави в затруднено положение — продължи Рибаря.

Те, разбира се, щяха да хукнат след мен и да ме хванат, но поне нямаше да свърша в рибената кайма, ако се видеха принудени да ме пречукат на улицата посред бял ден.

— Та си мисля: кой от моите познати притежава нужните качества? И твърдост да убива. Сещам се само за двама. Единият е ефективен, но убийствата му доставят прекалено голямо удоволствие, а това ми се струва… — той зачопли с нокът между предните си зъби — … извратено. — Огледа внимателно изтръгнатото парченце. — Освен това не си реже ноктите на ръцете като хората. На мен не ми трябва перверзен женчо, трябва ми човек, който да умее да общува. Първо да говори с хората, а после, ако от приказките няма резултат, да пристъпи към по-крути мерки. Колко искаш, Юн?