Жорж Сименон - Мегре и детегледачката

— Какво например?

— Мисля, че Шварц беше подготвил много внимателно всичко. Искаше да направи така, че Кринкер да изчезне. И беше открил начина да се освободи от него, без да рискува ни най-малко. Когато е идвал у нас, той вече е знаел какво ще се случи. Беше изпратил Глория в Конкарно, за да пусне онази телеграма на Фернанда.

— Ами старата дама?

— Не бях замесен в тази история. Знам само, че след развода си Кринкер, който тогава живеел на крайбрежието, опитал да се сближи с нея. Бил успял в последно време, така че тя му давала от време на време малки суми. Обаче всичко се стопявало начаса, понеже обичал да живее нашироко. Но всъщност той искал да получи достатъчно пари, за да замине за Съединените щати.

— Още ли е обичал жена си?

— Не знам. Запознал се с Шварц. Но може би, по-скоро самият Шварц, след като бил предупреден вече от Глория, е направил така, че да се срещнат в някой бар. И станали, така да се каже, приятели.

— Кога ви разказаха всичко това? В нощта на убийството на Кринкер и на онази история с пещта ли?

— Трябваше да чакаме много, докато…

— Да, ясно.

— Не ми казаха дали идеята е била на Кринкер, или Шварц го е навел на нея. Изглежда, старата дама имала навика да пътува с малко куфарче, в което имало скъпоценности колкото цяло състояние. Било горе-долу по онова време, когато тя обикновено заминавала за Лазурния бряг. Въпросът бил да я уговорят да тръгне да пътува с леката кола на Кринкер. Някъде по пътя, в уговорено време, щели да нападнат колата и да вземат скъпоценностите. Кринкер смятал, че това може да мине без кръвопролитие. Бил убеден, че не рискува нищо, тъй като щял да бъде в автомобила заедно с бившата си тъща. Обаче, по една или друга причина, Шварц стрелял. На мен ми се струва, че го е направил нарочно. По този начин другите двама ставали напълно зависими от него.

— В това число и вашият брат ли?

— Да.

— Нападението станало по пътя за Фонтенбло. След това те карали чак до Лани, за да се освободят от колата. Навремето Шварц живеел в малка къща в този район и познавал добре околността. Какво още искате да ви кажа?

— Къде са скъпоценностите?

— Наистина намерили куфарчето, обаче скъпоценностите не били в него. Вероятно графинята все пак се е опасявала от някого. Глория я е придружавала, обаче и тя не знаела нищо. Може би графинята ги е оставила в някоя банка?

— Вероятно точно тогава Кринкер е изпаднал в паника.

— Той искал веднага да премине границата, с истинските си документи. Обаче Шварц му заявил, че ще го хванат. Кринкер вече не можел да спи и пиел много. Изглежда, наистина бил изпаднал в паника. Тогава Шварц решил, че единственият начин да има спокойствие е да се освободи от него. Така че го довел у дома ми под претекста, че му трябва фалшив паспорт.

— А защо костюмът на брат ви…

— Да, разбирам какво ме питате. В един момент Алфред се спънал. Точно там, където…

— И тогава сте му дали вашия син костюм, а сте оставили при себе си неговия и на другия ден сте го почистили?

Вероятно пред очите на Фернанда се явяваха само кървави картини. Тя гледаше съпруга си, все едно че го вижда за първи път. Сигурно се опитваше да си представи как след това е прекарвал по цели дни и нощи сам на подземния етаж и в ателието си.

Мегре забеляза как тя потръпна. Но в следващия миг вече протегна колебливо ръка и я сложи върху голямата ръка на книговезеца.

— Може би в „Централ“ имат ателие за подвързване на книги — прошепна тя, като се опитваше да се усмихне.

Левин, чието име не беше нито Шварц, нито Левин, а Саркистян, и който бе преследван от съдебните власти на три държави, беше арестуван един месец по-късно, в малко селце в околностите на Орлеан, докато ловеше риба.

Два дни по-късно в публичен дом в Орлеан бе открита Глория Лоти. Тя отказа да съобщи фамилията на селяните, на които бе поверила своя син.

Що се отнася до Алфред Мос, неговото описание продължи да излиза в полицейските бюлетини в продължение на четири години.

Една нощ някакъв нещастен клоун се обесил в малък цирк, който обикалял от село на село по пътищата на Северна Франция. Когато полицията разгледала документите му, намерени в куфара му, открила истинската му самоличност.

Скъпоценностите на графиня Канети не бяха напускали стените на хотел „Кларидж“. Бяха заключени в един от куфарите, оставени на съхранение. А обущарят от улица „Дьо Тюрен“ така и не призна, дори смъртно пиян, че беше написал въпросното анонимно писмо.