Жорж Сименон - Мегре и детегледачката

Представяте ли си каква е била реакцията му, когато открил, с помощта на това списание, че женицата на пейката е била не някоя друга, а жената на комисаря, натоварен с разследването! Той просто не е можел да повярва, че това е случайност, разбирате ли? Съвсем естествено си помислил, че сме по следите му и че съм натоварил жена си с тази деликатна част от разследването. Той се втурнал към улица „Льопик“, предупредил Левин, който пък хукнал да съобщи за това на Глория.

— Но защо са се скарали?

— Може би заради детето. Може би Левин не е искал Глория да отиде да го прибере, рискувайки по този начин да я арестуват. Но тя е настояла да отиде, вземайки всички възможни предпазни мерки. Това ме кара да мисля впрочем, че, когато ги открием, те няма да бъдат заедно. Сигурно смятат, че познаваме Глория и хлапето, обаче не знаем нищо за Левин. Вероятно той е поел в една посока, а Мос — в друга.

— Надявате ли се, че ще ги хванете?

— Утре или след една година. Нали знаете как стават тези неща.

— Но вие така и не ми казахте къде сте открили куфара.

— Може би ще предпочетете да не знаете по какъв начин сме успели да го намерим? Всъщност бях принуден да използвам не особено законни средства, за които поемам пълна отговорност, но вие не можете да ги одобрите. Трябва да знаете само, че именно Лиотар е освободил Стювелс от компрометиращия го куфар. Поради една или друга причина, в събота през нощта Мос е занесъл куфара на улица „Дьо Тюрен“ и го е оставил там. Франц Стювелс просто го е бутнал под масата в своето ателие, мислейки, че никой няма да се заинтересува от него.

На 21 февруари Лапоент се е появил на мястото под някакъв претекст и е разгледал обстановката. Забележете, че Стювелс не е имал възможност да се свърже с брат си, нито вероятно с някого от членовете на бандата, за да ги информира за случилото се. Имам горе-долу представа какво се е случило. Сигурно се е чудел как да се освободи от куфара. Вероятно е мислел как да дочака нощта, за да се заеме с това. И тогава се е появил Лиотар, за когото той по-рано никога не бил чувал.

— А Лиотар как е разбрал за това?

— Заради една грешка на моя отдел.

— Някой от вашите инспектори ли?

— Не му се сърдя, а освен това мисля, че това никога вече няма да се повтори. Но, така или иначе, Лиотар е предложил своите услуги. Направил е дори нещо повече от онова, което може да се очаква от един член на адвокатската колегия — именно той е отнесъл куфара.

— У него ли го открихте?

— Не, у Алфонси. Просто му го е прехвърлил.

— Нека да видим сега докъде сме стигнали…

— Доникъде. Искам да кажа, че не знаем нищо за основното, тоест за двете убийства. Някакъв мъж бил убит в дома на улица „Дьо Тюрен“. А преди това графиня Панети била убита в леката си кола, но не знаем къде. Вероятно сте получили доклада на доктор Пол, който е открил куршум в черепа на старата дама. При това обаче от Италия получих едно сведение. Преди повече от година семейство Кринкер са се развели в Швейцария, тъй като в Италия разводът не съществува. Дъщерята на графиня Панети е възвърнала свободата си, за да се омъжи за американец, с когото понастоящем живее в Тексас.

— Не се ли е одобрила с майка си?

— Напротив. Тя й се сърдела повече от преди. Защото Кринкер е унгарец от добро семейство, но е беден. Прекарал една част от зимата в Монте Карло, опитвайки се да забогатее на комар, но безуспешно. Пристигнал в Париж три седмици преди смъртта на бившата си тъща и живял в хотел „Комодор“, а после в малък хотел на улица „Комартен“.

— От колко време Глория Лоти е била на служба при старата дама?

— От четири-пет месеца. Но не е установено точно.

От коридора се дочу шум и разсилният дойде да съобщи, че обвиняемият е пристигнал.

— Да му кажа ли всичко това? — попита господин Досен, който отново се беше притеснил заради своята отговорност.

— Има две възможности: или той ще проговори, или ще продължава да мълчи. Случвало ми се е да имам на няколко пъти работа с фламандци през живота си. Трудно можеш да ги накараш да се отпуснат. Щом като той мълчи, ще трябва да чакаме седмици или дори повече. Наистина, ще трябва да чакаме, докато открием някого от четиримата. А те са се скрили само един Господ знае къде.

— Четирима ли?

— Да. Мос, Левин, жената и детето. И може би най-много шансове ще ни даде хлапето.

— Освен ако не са се отървали от него.

— Щом като Глория е отишла да си го вземе от ръцете на жена ми, рискувайки да бъде арестувана, това означава, че държи на него.