Жорж Сименон - Мегре и детегледачката

— Виновен ли е?

— Достатъчно, за да го приберем на топло за няколко години.

Още от предната вечер Мегре знаеше какво е съдържанието на куфара, обаче отново взе да го разглежда сега. Изпитваше същото удоволствие като дете, което разглежда отново подаръците си за Коледа.

Всъщност кафявият куфар, чиято дръжка бе закрепена с канап, беше толкова тежък заради металните части, които наподобяваха донякъде инструменти за подвързване на книги. Обаче всъщност това бяха печатите на различни държави.

Имаше най-вече от Съединените щати и от всички републики на Южна Америка.

Имаше и каучукови тампони, напоени с мастило, като онези, които се използват в кметствата и в различните административни учреждения. Всичко това беше подредено така грижливо, както образците на някой търговски пътник.

— Това е работа на Стювелс — обясни Мегре. — Брат му, Алфред, му е доставял моделите и празните паспорти. А пък те, доколкото мога да съдя от тези екземпляри тук, не са били фалшифицирани, а са били крадени от различните консулства.

— Отдавна ли са се занимавали с тази незаконна дейност?

— Не, не мисля. Горе-долу от две години, ако се съди по банковите сметки. Тази сутрин наредих на инспекторите да се обадят в повечето парижки банки. Това донякъде ми попречи по-рано да се кача, за да се срещна с вас.

— Стювелс има сметка в „Сосиете Женерал“, на улица „Сент Антоан“, нали?

— Да, но има и сметка в една американска банка на площад „Вандом“, а и в една друга, английска банка на булеварда. Досега сме открили пет различни сметки. Всичко е започнало преди две години. А това съответства с датата, на която брат му отново се е установил да живее в Париж.

Валеше дъжд. Времето беше мрачно, но приятно. Мегре седеше до прозореца и пушеше лулата си.

— Разбирате ли, господин съдия, Алфред Мос не спада към категорията на професионалните злосторници. Те си имат специалност, към която обикновено се придържат. Никога не ми се е случвало, например, да срещна обикновен джебчия, който да стане крадец с взлом. Нито пък крадец с взлом да започне да подправя чекове или да започне банкови кражби. Алфред Мос е клоун и преди всичко акробат. Започнал на новото поприще, след като паднал на арената. Така че, освен ако не греша, той направил първия си голям удар по чиста случайност. И понеже знаел много езици, започнал да работи като преводач в голям хотел в Лондон. Попаднал му удобен случай да открадне някакви скъпоценности. Това му дало възможност да съществува известно време. Но не задълго, защото имал един порок. Знам това, пак от тази сутрин, от собственика на пункта за залози в неговия квартал. Той залага на надбягвания. Обаче, като всеки аматьор, не се е занимавал само с един вид кражби, понеже искал да опита от всичко. Правил това много умело, но имал и рядък късмет, понеже никога не успели да го осъдят. Бил преживял и добри, и лоши моменти. След кражбата с взлом перял крадени пари. После станал на възраст. Бил изгорил вече всичките си джокери в повечето европейски столици. Вписали го в черните списъци на големите хотели, където имал навика да действа.

— И тогава си спомнил за своя брат, така ли?

— Да. Преди две години трафикът със злато, с който се занимавал, съвсем престанал да носи приходи. Но пък изработването на фалшиви паспорти, особено за Америка, започвало да се свързва с астрономическа печалба. И така, той си казал, че един книговезец, който е свикнал да отпечатва гербове, ще може да се справи и с официалните печати.

— Обаче ме изненадва фактът, че Стювелс, който не живее в нужда, е приел предложението. Освен ако не води двоен живот, за който ние не знаем нищо.

— Не, не води двоен живот. Бедността, имам предвид истинската бедност, която той е познавал от детството си и юношеството си, променя хората в две посоки: те или стават изключителни личности, или стават скъперници. Най-често бедността създава скъперници. А пък те изпитват такъв страх от това, че тя може да се завърне един ден, че са способни на всичко, за да се осигурят срещу това. Може и да греша, обаче случаят на Стювелс е от втория тип. Впрочем списъкът на банките, в които е внасял парите си, ни дава доказателство за това. Убеден съм, че не се е стремял по този начин да скрие богатството си. Тъй като изобщо не му е идвало наум, че може един ден да бъде открит. Но се е страхувал от банките, от национализациите, от девалвациите, така че е събирал парите си на малки количества, на различни места.