Жорж Сименон - Мегре и детегледачката

— Благодаря. Съветът по реда е доста стриктен по отношение на някои правила. Признавам, че в стремежа си да успея невинаги съм ги спазвал.

Мегре пиеше бирата си с най-невинния вид на света, докато наблюдаваше касиерката. Можеше да го вземе за собственика на магазина за шапки на ъгъла.

— Чакам, господин Лиотар.

— Надявах се, че ще ми помогнете, понеже много добре знаете за какво ви намеквам.

Мегре бе все така невъзмутим.

— Знаете ли, господин комисар, аз съм от бедно, много бедно семейство…

— На графовете Лиотар ли?

— Казах много бедно, а не от простолюдието. Беше ми много трудно да платя обучението си. Затова бях принуден като студент да се заема с редица професии. Дори сложих униформата на портиер в един от киносалоните на Големите булеварди.

— Поздравявам ви за това.

— Само допреди един месец все още не се хранех всеки ден. Все чаках, както всички мои събратя на тази възраст, пък и някои по-възрастни от мен, онзи случай, благодарение на който да ме забележат.

— Е, вече го открихте.

— Да, открих го. Исках да стигна точно до този въпрос. В петък, в кабинета на господин Досен, вие казахте някои неща, заради които си помислих, че знаете доста по въпроса и без колебание ще си послужите с тях срещу мен.

— Срещу вас ли?

— Е, срещу моя клиент, ако предпочитате.

— Не ви разбирам.

Поръча си сам този път още една половинка бира. Рядко му се беше случвало да пие толкова хубава бира. Отгоре на всичкото беше толкова различна от редичкото вино на скулптора. Продължаваше да разглежда касиерката, като че се радваше, че толкова прилича на тези от едно време: големите й гърди бяха повдигнати с корсет, блузата от черна коприна беше украсена с камея 16 16 От фр. camée — украшение във вид на брошка, пръстен или част от огърлица. — Бел.ред. , а косите бяха подредени под формата на торта.

— Какво казахте?

— Както искате. Предпочитате само аз да говоря и сте напълно прав. Допуснах професионална грешка, като ходатайствах за Франц Стювелс.

— Само една ли?

— Наистина, бях предупреден за случая. Това стана по най-баналния начин на света. Но се надявам, че никой няма да има неприятности заради мен. Доста съм близък с един човек, който се казва Антоан Бизар, живеем в една и съща сграда. И двамата сме имали големи финансови затруднения. Случвало се е понякога да си поделим кутия сардини или парче камамбер. От известно време този Антоан Бизар работи постоянно в един вестник. Освен това си има приятелка.

— Сестрата на един от моите инспектори.

— Ето, виждате ли, че знаете.

— Предпочитам вие да ми го разкажете.

— Поради естеството на работата си във вестника, където се занимава със скандалната хроника, Бизар научава за някои случки преди широката публика…

— За престъпленията например.

— Да, може да се каже. Стана му навик да ми се обажда по телефона.

— За да можете да отидете на място и да предложите услугите си, нали?

— Вие сте жесток победител, господин Мегре.

— Продължавайте нататък.

Мегре продължаваше да наблюдава касиерката. Но от време на време поглеждаше също дали Алфонси е на мястото си, в компанията на двете жени.

— Бях предупреден, че полицията се интересува от някакъв книговезец на улица „Дьо Тюрен“.

— На 21 февруари, рано следобед.

— Точно така. Отидох там и наистина заговорих за един надпис екслибрис, преди да засегна интересуващата ме тема.

— Пещта на парното отопление.

— И това беше всичко. Казах на Стювелс, че ако има неприятности, ще бъда щастлив да го защитавам в съда. Всичко това вече го знаете. Всъщност поисках да разговаряме с вас тази вечер не толкова заради самия себе си — надявам се, съвършено конфиденциално, — колкото заради моя клиент. Онова, което би ми навредило в този момент, неизбежно ще навреди косвено и на него. Ето в това е цялата работа, господин Мегре. Вие трябва да решавате. Утре сутринта може да ме изхвърлят от адвокатската колегия. За тази цел е достатъчно да отидете при нейния председател и да му кажете онова, което вече ви е известно.

— Дълго ли останахте в дома на книговезеца?

— Четвърт час, не повече.

— Видяхте ли жена му?

— Струва му се, че в един момент надникна отгоре, на стълбището.

— Стювелс призна ли си?

— Не. Мога да ви се закълна в това.

— И още един въпрос, адвокат Лиотар. Откога Алфонси е на служба при вас?

— Той не е на служба при мен. Има частна полицейска агенция.

— И е единственият служител в нея, нали?