Жорж Сименон - Мегре и детегледачката

— А пък аз си мислех, че никога не се разделя с жена си.

— Така е. Тя го е оставяла сам, но ми трябваше много време, за да открия това. Всеки понеделник следобед е ходела в пералнята на Вер Галан, за да носи дрехите за пране. Почти всеки понеделник Мос е пристигал с куфара си. А когато е идвал по-рано, изчаквал в „Табак де Вож“, докато снаха му излезе от къщи. Двамата братя имали цял следобед, за да свършат работата. Сечивата и компрометиращите документи никога не са оставали в жилището на улица „Дьо Тюрен“. Мос ги е отнасял със себе си. Понякога Стювелс имал дори време да изтича до някоя от банките си, за да направи вноска.

— Да, но не виждам каква е ролята на младата жена с детето, нито пък на графиня Панети, нито на…

— Сега ще стигна до тях, господин съдия. Най-напред ви споменах за куфара, понеже този куфар още от началото ме безпокоеше най-много. Обаче, откакто знам за съществуването на Мос и подозирам за неговата дейност, взе да ме тревожи и един друг въпрос. Защо във вторник, на 12 март, внезапно, след като бандата е изглеждала съвършено спокойна, е възникнало някакво необичайно вълнение, което е завършило с разпръсването на нейните членове? Имам предвид случая в парка „Анверс“, на който жена ми случайно е станала свидетел. До предната вечер само Мос е продължавал да си живее спокойно в стаята под наем на булевард „Пастьор“. Левин и детето живеели в „Отел Босежур“, където Глория идвала всеки ден, за да заведе детето на разходка. Този вторник обаче, около десет часа сутринта, Мос влиза в „Отел Босежур“, където, вероятно от предпазливост, никога преди това не бил стъпвал. И веднага след това Левин събира куфарите си, втурва се на площад „Анверс“, повиква Глория, която оставя детето насред парка, за да го последва. Този следобед всички вече са изчезнали, без да оставят никаква следа. Какво се е случило сутринта на 12 март? Никой не се е обаждал на Мос по телефона, тъй като в къщата, където той живее, няма телефон. Ние с моите инспектори не сме извършили в този момент никаква постъпка, която би могла да изплаши бандата, за чието съществуване ние дори не подозирахме. Колкото до Франц Стювелс, в този момент той е бил в затвора „Ла Санте“. И все пак нещо се е случило. Но едва вчера вечерта, прибирайки се вкъщи, по най-невероятна случайност успях да намеря отговора на този въпрос.

Господин Досен изпитваше невероятно облекчение от факта, че мъжът, когото беше вкарал в затвора, не е невинен. И сега слушаше Мегре, като че ли на седмото небе, все едно че той му разказва детска приказка.

— Жена ми ме чакала цяла вечер да се върна и използвала времето, за да свърши една работа, която прави от време на време. Тя пази в тетрадките си всички изрезки от вестници, в които става дума за мен. Започна да влага още повече старание в това, след като един бивш директор на Съдебната полиция публикува своите мемоари. „Възможно е да решиш да напишеш своите спомени един ден, след като се пенсионираш и отидем да живеем на село“, отговаря ми тя, когато започна да се шегувам с тази нейна мания. Така или иначе, когато се върнах вчера вкъщи, бурканчето с лепило и ножиците бяха на масата. Докато се настанявах удобно до нея, случайно хвърлих един поглед над рамото на жена ми. И видях на една от изрезките, които тя лепеше, една снимка, за която съвсем бях забравил. Беше направена преди три години от неизвестен журналист от Нормандия: тъкмо бяхме пристигнали в Диеп на почивка за няколко дни двамата с жена ми. Той ни беше снимал на самия праг на семейния ни пансион. Учуди ме всъщност самият факт, че виждам тази любителска снимка на страницата на илюстровано списание. „Не си ли я прочел? Съвсем наскоро е излязла: статията е от четири страници и в нея се разказва за твоя дебют и за твоите методи.“ Имаше и други снимки. Една от тях беше направена още когато работех като секретар в полицейско управление и носех дълги мустаци. „Откога е това?“, попитах. „Статията ли? От миналата седмица. Нямах време да ти я покажа. Напоследък почти никога те нямаше вкъщи.“ С една дума, господин Досен, статията беше излязла в едно парижко списание, пуснато в продажба на 12 март сутринта.

Незабавно изпратих човек в дома на онези, които на тази дата все още са давали подслон на Мос. Те потвърдиха, че по-младото от двете момичета му е занесло списанието, заедно със сутрешното мляко, около осем и половина и че Мос му хвърлил един поглед, докато закусвал. От този момент всичко става просто. Това обяснява дори продължителното седене на Глория на пейката в парка „Анверс“. След двете извършени убийства и арестуването на Стювелс бандата се разпръснала и се криела. Вероятно Левин е сменял на няколко пъти хотела си, преди да се настани на улица „Льопик“. От предпазливост той никога не се показвал пред хората заедно с Глория. Дори избягвали да прекарват нощта заедно на едно и също място. Мос е трябвало всяка сутрин да отива за новини на площад „Анверс“. За тази цел е било достатъчно да седне на кранчето на пейката. Но, както знаете, жена ми на три или четири пъти е сядала на същата тази пейка, докато чакала да стане време да се качи при зъболекаря си. Двете жени се запознали и си приказвали. Вероятно Мос е видял госпожа Мегре, но не й е обърнал внимание.