Жорж Сименон - Мегре и детегледачката

— Да. Всъщност аз не исках изобщо да ги пускам да влязат. Тъкмо си четях спокойно книга на подземния етаж.

— А брат ви какво ви каза?

— Каза ми, че един от неговите другари имал нужда от паспорт същата тази вечер. Каза, че бил донесъл всичко необходимо и че трябва веднага да се захващам за работа.

— Тогава за първи път ли водеше чужди хора в дома ви?

— Знаеше добре, че не искам да виждам никого.

— Обаче сте знаели, че е имал съучастници, нали?

— Беше ми казал, че работи заедно с някакъв мъж, наречен Шварц.

— Значи, това е същият онзи човек, който се е представял за Левин на улица „Льопик“? Доста пълен, много мургав, нали?

— Да.

— Всички заедно ли слязохте на подземния етаж?

— Да. Не можех да работя в ателието по това време, защото веднага щеше да направи впечатление на съседите.

— Разкажете ми за онзи, третия.

— Не го познавам.

— Имаше ли чужд акцент?

— Да, беше унгарец. Изглежда, искаше по-бързо да замине. Разпитва ме дали няма да има неприятности с фалшивия паспорт.

— За коя държава?

— За Съединените щати. Те са най-трудни за подправяне, заради някои специални печати, които се поставят по договореност между консулствата и емиграционните служби.

— И какво, вие започнахте ли работа?

— Не, нямах време за това.

— И какво се случи?

— Шварц тъкмо обикаляше из къщата, все едно да се увери, че никой не може да ни изненада. Понеже се бях навел над куфара, сложен на стол, бях с гръб към тях. Изведнъж се чу изстрел и видях унгареца да пада на земята.

— Шварц ли стреля?

— Да.

— Брат ви изненада ли се?

Той се поколеба за секунда.

— Да.

— И какво стана по-нататък?

— Шварц ни заяви, че това е единственото възможно решение и че нищо не може да се направи. Според него Кринкер вече бил много изнервен и затова сигурно щели да го хванат. А след като го хванат, сигурно щял да проговори. „Помислих си, че е истински мъж, обаче съм сбъркал“, добави после той. После ме попита къде се намира пещта на парното отопление.

— Той знаеше ли, че има такава в жилището ви?

— Да, струва ми се.

Научил го е от Мос, беше очевидно, също както беше ясно, че Франц не иска да дава показания против брат си.

— Той заповяда на Алфред да запали огъня, а на мен ми каза да донеса много остър инструмент. „Всички заедно сме забъркани в тази неприятна история, момчета. Ако не бях убил този глупак, щяха да ни арестуват най-късно след седмица. Но никой не го е виждал с нас. Никой не знае, че той е тук.

Няма семейство, което да го търси. Нека да изчезва и ние ще сме спокойни“, каза ни.

Моментът не беше подходящ да пита книговезеца, дали всеки от тях е помагал при нарязването.

— Той беше ли ви споменал за смъртта на старата дама?

— Да.

— Тогава за първи път ли я срещнахте?

— Не съм се виждал с никого от тях след онази история със заминаването с колата.

Той бе станал по-сдържан. Погледът на Фернанда се премести от лицето на съпруга й към лицето на Мегре.

— Говори, Франц. Те са те забъркали в тази каша и са изчезнали. Каква сметка имаш да си мълчиш?

Адвокат Лиотар добави:

— В качеството на защитник мога да ви кажа, че да говорите, ще бъде не само ваш дълг, но и във ваш интерес. Мисля, че правосъдието ще вземе предвид вашето чистосърдечно признание.

Франц я погледна с широко отворени очи, пълни с тревога, и леко повдигна рамене.

— Те прекараха вкъщи една част от нощта — произнесе той най-сетне. — Видя ми се много дълго.

На Фернанда й се повдигна и тя поднесе кърпичката към устата си.

— Шварц или Левин, няма значение как точно се казва, носеше бутилка алкохол в джоба на палтото си. Брат ми пи доста от нея. В един момент Шварц му каза, извън себе си: „За втори път ми правиш този номер!“ Тогава брат ми Алфред ми разказа историята със старата дама.

— Един момент — прекъсна го Мегре. — Какво точно знаете за този Шварц?

— Знам, че това е човекът, за когото е работил брат ми. Той ми беше говорил много пъти за него. Намираше, че е много силен и опасен човек. Има дете от едно хубаво момиче, италианка. Живеел от известно време с нея.

— Глория ли се казва?

— Да. Шварц работел главно в големите хотели. Открил някаква много богата жена, ексцентричка. Надявал се да изкара много пари от нея. Уредил и Глория да работи при нея.

— Ами Кринкер?

— Може да се каже, че почти не съм го виждал, освен мъртъв. Понеже онзи стреля срещу него само няколко мига след като беше влязъл в дома ми. Има някои неща, които разбрах едва след много дълги размишления.