Жорж Сименон - Мегре и детегледачката

— Смятате ли, че е нейно дете?

— Убеден съм в това. Най-голямата ни грешка е да смятаме, че престъпниците не са хора като другите, че не могат да имат деца и да ги обичат.

— Дали е дете на Левин?

— По всяка вероятност.

Докато ставаше, върху лицето на Досен се появи слаба усмивка, в която имаше и лукавство, и смирение.

— Сигурно е дошъл моментът отново да го разпитаме и да го накараме „да пропее“, не е ли така? За нещастие, не съм много добър по тази част.

— Ако ми разрешите, мога да се опитам да разговарям с Лиотар.

— И той да посъветва клиента си да проговори ли?

— Дотам, докъдето сме стигнали, това е в интерес и на двамата.

— Да наредя ли веднага да ги докарат?

— Не, след малко.

Мегре излезе и каза сърдечно на мъжа, седнал отдясно на вратата, върху пейката, която беше протрита от дълго използване:

— Добър ден, Стювелс.

Точно в този момент Жанвие се появи в коридора, съпровождан от много развълнувана фламандка. Инспекторът се поколеба дали да остави жената да отиде при съпруга си.

— Имате време да си поприказвате двамата — каза им Мегре. — Съдията още не е съвсем готов.

Мегре направи знак на Лиотар да го последва. Взеха да си говорят тихичко, докато вървяха по сивкавия коридор, където пред повечето врати стояха полицаи. Разговорът им продължи едва пет минути.

— Можете да почукате, щом сте готови.

Мегре влезе сам при Досен и остави Лиотар, Стювелс и Фернанда, заети с беседата си.

— Имаме ли някакъв резултат?

— Ще разберем скоро. Лиотар напредва, разбира се. Ще ви направя един хубав доклад, в който ще спомена за куфара, но ще гледам да не го замесвам.

— Не е законно, нали?

— Нали искате да хванем убийците?

— Разбирам ви, Мегре. Обаче баща ми и дядо ми цял живот са били съдии.

Лицето му се зачерви, докато очакваше с нетърпение и едновременно със страх кога ще се почука на вратата. Най-сетне тя се отвори.

— Може ли да поканя и госпожа Стювелс да влезе? — попита адвокатът.

Фернанда бе плакала и сега държеше кърпичката си в ръка. Веднага потърси Мегре с поглед, в който имаше отчаяние. Като че ли очакваше, че той все още може да уреди нещата.

А Стювелс беше все същият. Имаше все същият кротък и едновременно упорит поглед. Отиде да седне кротко на стола, който му бяха показали.

Когато съдебният секретар понечи да заеме своето място, Досен му каза:

— Изчакайте един момент. Ще ви повикам, когато разпитът стане официален. Съгласен ли сте, адвокат Лиотар?

— Да, напълно. Благодаря ви.

Само Мегре остана да стои прав пред прозореца. По стъклото му се стичаха дребни капчици дъжд. Сена беше сива като небето; шлеповете, покривите и тротоарите лъщяха под дъжда.

Тогава, след две-три покашлялия, се чу гласът на Досен, който произнесе колебливо:

— Стювелс, струва ми се, че комисарят иска да ви зададе няколко въпроса.

Мегре, който току-що беше запалил лулата си, трябваше да се обърне, за да скрие усмивката, появила се на лицето му.

— Предполагам — започна той, като продължаваше да стои прав, все едно говореше в класна стая, — че вашият защитник ви е съобщил с няколко думи как вървят нещата? Ние знаем за вашата дейност, както и за тази на вашия брат. Може би, що се касае до вас лично, няма да имаме повече в какво да ви обвиним. Всъщност наистина се оказа, че не вашият костюм е бил с петна от кръв, а този на брат ви. Той е оставил своя костюм у вас, а е взел със себе си вашия.

— Моят брат също не е убил никого.

— Вероятно е така. Искате ли аз да ви задавам въпроси, или предпочитате сам да ни разкажете, каквото ви е известно?

Сега вече не само че имаше съюзник в лицето на адвокат Лиотар, но и Фернанда насърчаваше с поглед Франц да говори.

— Задавайте ми въпроси. Ще видя дали ще мога да отговоря на тях.

Той изтри дебелите стъкла на очилата си и зачака, прегърбен, с леко наведена напред глава, като че ли му тежеше прекалено много.

— Кога научихте, че графиня Панети е била убита?

— В неделя срещу понеделник, през нощта.

— Искате да кажете, през онази нощ, когато Мос, Левин и едно трето лице, вероятно Кринкер, са идвали у вас, така ли?

— Да.

— На вас ли ви дойде наум да изпратите телеграма, за да накарате жена си да замине?

— Дори не бях в течение на това.

Това бе напълно възможно. Алфред Мос достатъчно добре познаваше навиците в къщата и живота на съпружеската двойка.

— Значи излиза, че когато са почукали на вратата ви, около девет часа вечерта, вие не сте знаели за какво става дума, така ли?