Жорж Сименон - Мегре и детегледачката

— Тя със скъпи обувки ли беше?

— Със сигурност бяха обувки, направени по поръчка. Но не разбирам достатъчно, за да установя от коя модна къща са. Други жени сигурно биха могли да определят и това.

След като се нахрани, Мегре, без да бърза, си сипа малка чаша сливова ракия и изпуши почти цяла лула.

— В „Кларидж“ ли отиваш? Нали няма да се върнеш много късно?

Мегре взе такси, слезе точно пред луксозния хотел на „Шанз-Елизе“ и се запъти право към портиерната. Вече беше застъпил нощният портиер, когото познаваше от години. Така беше по-добре, понеже обикновено нощните портиери знаят много повече за клиентите на хотела, отколкото дневните.

Появата му на подобно място винаги имаше един и същи ефект. Както служителите на рецепцията, така и заместник-директорът и дори пиколото на асансьора веднага смръщваха вежди, питайки се какво може да не е наред. В луксозните хотели никак не обичат скандалите, а появата на комисар от Съдебната полиция много рядко означава нещо хубаво.

— Как сте, Беноа?

— Не съм зле, господин Мегре. Американците започват вече да ни докарват пари.

— Графиня Панети още ли е тук?

— Вече има месец, откакто си замина. Искате ли да проверя точната дата?

— Семейството й заедно с нея ли замина?

— Какво семейство?

Нямаше голямо движение. Повечето клиенти на хотела бяха навън — или на театър, или на вечеря. В златистата светлина прислужниците на хотела стояха до мраморните колони. Всички познаваха комисаря и сега отдалеч го наблюдаваха.

— Никога не съм чувал да има семейство. Вече толкова години отсяда тук… и…

— Кажете ми, виждали ли сте графинята с бяла шапка?

— Разбира се. Подариха й една такава само няколко дни преди заминаването.

— А беше ли облечена в син костюм?

— Не. Сигурно имате някаква грешка, господин Мегре. Син костюм има нейната прислужница или камериерката й, ако щете. С една дума, госпожицата, която пътува заедно с нея.

— Никога ли не сте виждали графиня Панети в син костюм?

— Ако я познавахте, никога нямаше да ми зададете този въпрос.

Мегре му подаде за всеки случай снимките на жени, подбрани от Моерс.

— Има ли тук някоя, която да прилича на нея?

Беноа погледна смаяно комисаря.

— Сигурен ли сте, че не бъркате нещо? Показвате ми снимки на жени, които нямат трийсет години, а графинята е почти на седемдесет. Знаете ли какво? Би трябвало да попитате за нея колегите си от Светската полиция, понеже те би трябвало да я познават. Ние тук виждаме най-невероятни неща, нали така? Но мога да ви кажа, че графинята е една от най-оригиналните ни клиентки.

— Кажете ми най-напред знаете ли коя е тя?

— Тя е вдовица на граф Панети, виден италиански индустриалец, занимава се с производство на боеприпаси и с тежка промишленост.

Пътува непрекъснато, живее ту в Париж или в Кан, ту в Египет. Струва ми се освен това, че всяка година прекарва по един сезон във Виши 12 12 Виши е известен курорт и се намира в сърцето на Франция. В близост е известният Вулканичен национален парк на Оверн. Известен е с минералните си извори и паркове. — Бел.ред. .

— Пие ли?

— Може да се каже по-скоро, че замества водата с шампанско. Няма да се учудя, ако си мие зъбите например с качествено вино! Облича се като младо момиче, гримира се като кукла и прекарва по-голямата част от нощите си по кабаретата.

— А камериерката й?

— Не я познавам много добре. Тя често ги сменя. Тази година за първи път виждам това момиче. Миналата година при нея работеше едно високо червенокосо момиче, масажистка по професия. Понеже тя иска всеки ден да я масажират.

— Знаете ли името на младата жена?

— Глория или нещо подобно. Формулярът вече не е в мен, но името й могат да ви го дадат в канцеларията. Не зная дали е италианка, или просто е от Юга, може би дори от Тулуза.

— Една дребничка брюнетка, нали?

— Да, елегантна, благоприличия, хубава. Рядко я виждах. Тя не живееше в стая за прислугата, а в апартамента. Там се хранеше заедно с господарката си.

— Мъже посещаваха ли я?

— Само зетят идваше да ги види от време на време.

— Кога е идвал?

— Малко преди заминаването им. За датите питайте на рецепцията. Той не живееше в хотела.

— Знаете ли името му?

— Струва ми се, че се казва Кринкер. Чех е или по-скоро унгарец.

— С тъмна коса, доста пълен, на около четирийсет?

— Не. Напротив, много светлорус и много по-млад. Давам му най-много трийсет години.

Разговорът им беше прекъснат от група американки във вечерни рокли, които оставиха ключовете си и поискаха да им повикат такси.