Жорж Сименон - Мегре и детегледачката

После се върна.

— Открихте ли нещо?

— Бих искал да разгледате внимателно тези снимки. Подаде й най-напред няколкото снимки на жени, които Моерс беше подбрал. Тя ги разгледа една по една, като всеки път клатеше глава. После му върна цялата купчина.

— Не. Изобщо не е от този тип жени. Все пак тя е по-изискана от тези. Може би не точно изискана. Искам да кажа „благоприлична“. Разбирате ли? Тя изглежда като порядъчна млада жена, а тези, които ми показвате тук, биха могли да бъдат сред моите клиентки.

— Ами тези?

Това беше купчината със снимки на мъже с черни коси. Тя продължи да поклаща глава.

— Не. Изобщо не е от този тип. Не знам как да ви обясня. Тези тук имат подчертано чуждестранен вид. Разбирате ли, господин Левин би могъл да отседне в някой от изисканите хотели на „Шанз-Елизе“, без изобщо да направи впечатление на някого.

— А тези тук?

Той й подаде с въздишка последната купчина снимки. Още на третата тя застина и погледна някак особено комисаря иззад нея. Дали се колебаеше да заговори?

— Той ли е?

— Може би. Почакайте да отида на по-светло.

По стълбищата се качваше проститутка с клиент, който гледаше да стои в сянката на стълбището.

— Вземи номер 7, Клеманс. Току-що оправиха стаята.

После премести очилата върху носа си.

— Да, бих се заклела, че е той. Жалко, че тук е неподвижен. Ако можех да го видя как върви, веднага щях да го позная, дори в гръб. Но има много малка вероятност да греша.

На гърба на снимката Моерс беше написал в резюме сведенията за човека. Мегре с учудване си каза, че вероятно е белгиец, също като книговезеца. Вероятно , тъй като този човек беше известен под няколко различни имена. Така че полицията никога не е била сигурна относно истинската му самоличност.

— Благодаря ви.

— Надявам се, че ще имате предвид това. Можех да се престоря, че не го разпознавам. В края на краищата, това може би са опасни хора и аз рискувам много.

Беше толкова силно парфюмирана, а миризмите в сградата бяха толкова прилепчиви, че беше щастлив, когато излезе най-сетне на улицата и вдъхна мириса на мокрите от дъжда улици.

Още нямаше седем часа. Малкият Лапоент сигурно беше отишъл вече да се види със сестра си, за да й разкаже, по съвета на Мегре, какво се беше случило на Кея през този ден.

Беше добро момче. Все още бе прекалено нервен и емоционален, но сигурно щеше да се оправи. Люка продължаваше да играе ролята си на диригент от своя кабинет, свързан чрез телефона с всички отдели, с всички кътчета на Париж и навсякъде другаде, където търсеха триото.

А пък Жанвие не изпускаше от погледа си Алфонси, който отново беше отишъл на улица „Дьо Тюрен“. Беше разговарял в продължение на един час в подземието с Фернанда.

Комисарят изпи още една чаша бира, колкото да прочете бележките на Моерс. Те му напомняха нещо.

Алфред Мос, белгиец по националност (?). На около четирийсет и две години. В продължение на около десет години е играл в мюзикхол. Бил е част от акробатическа трупа на лостове: Мос, Джеф и Джо.

Мегре си ги спомняше. И най-вече онзи от тримата, който играеше ролята на клоуна. Винаги излизаше облечен в черни, прекалено широки дрехи и безкрайно големи обувки. Брадата му беше боядисана в синьо, устата беше огромна. Носеше зелена перука.

Движеше се като разглобен. След всеки акробатически скок видимо падаше толкова тежко, че беше като че ли невъзможно да не си е счупил нещо.

Работил е в повечето страни в Европа и дори в Съединените щати, където в продължение на четири години е бил в цирк Барнум. Изоставил професията си в резултат на нещастен случай.

Следваха имената, с които впоследствие беше станал известен на полицията: Мослаер, Ван Вландерен, Патерсон, Смит, Томас… Бяха го арестували последователно в Лондон, Манчестър, Брюксел и Амстердам, три-четири пъти — в Париж.

Въпреки това обаче никога не го бяха осъждали, поради липса на доказателства. Независимо под коя от многото си самоличности се намираше, документите му неизменно бяха в ред. Говореше достатъчно добре четири-пет езика, за да може да променя националността си, когато пожелае.

Първия път го бяха преследвали в Лондон, където се беше представил за швейцарски гражданин. Работеше там като преводач. Куфарче със скъпоценности беше изчезнало от апартамента, откъдето го бяха видели да излиза. Обаче собственичката на скъпоценностите, една стара американка, беше свидетелствала, че самата тя го е повикала в апартамента си, за да й преведе някакво писмо от Германия.