Жорж Сименон - Мегре и детегледачката

Докато тя си обличаше вълнена рокля, той приседна на ръба на леглото.

— Знаех, че не е от някоя от най-известните модни къщи. Затова нямаше смисъл да търся по улица „Дьо ла Пе“, „Сен Оноре“ или по авеню „Матиньон“. Но тези модни къщи не излагат нищо на витрината, така че щеше да се наложи да вляза и да се преструвам на клиентка. Как ме виждаш да пробвам шапки при „Каролин Рьобу“ или при „Роз Валоа“? Обаче не беше и шапка от обикновен магазин, от „Галериите“ или от „Прентан“. Беше нещо по средата. Все пак беше шапка от моден салон, и то от модист, който има вкус. Точно затова обиколих всички малки фирми, най-вече в околностите на площад „Анверс“, но не много далече от него. Видях най-малко сто бели шапки, но се спрях най-накрая на една, в перленосиво, на улица „Комартен“. На фирмата „Елен и Розин“. Беше точно същата шапка, но в друг тон. Сигурна съм, че не греша. Бях ти казала, че шапката на дамата с малкото момче имаше малка воалетка, широка около три-четири пръста, която покриваше само очите. Тази сива шапка имаше същата воалетка.

— Ти влезе ли вътре?

Мегре трябваше да положи усилие, за да не се усмихне, понеже за първи път срамежливата госпожа Мегре се намесваше в разследване. Без съмнение също за първи път тя влизаше в бутик на модистка в района на Операта.

— Това учудва ли те? Може би си мислиш, че прекалено много приличам на „лелка“? Да, влязох там. Страхувах се, че може да е затворено. Попитах по най-естествения начин на света, дали нямат същата шапка в бяло.

Дамата отговори, че нямат. Имали същата в бледосиньо, жълто и маслиненозелено. После добави, че имали и в бяло, обаче я продала преди повече от месец.

— А ти какво направи? — попита той заинтригуван.

— След като поех дълбоко дъх, й казах: „Точно тази видях да носи една от моите приятелки.“ Виждах отражението си в огледалата, понеже целият бутик е в огледала. Лицето ми беше станало тъмночервено.

— Вие познавате графиня Панети? — попита ме тя с учудване, което не беше особено ласкателно.

— Запознах се с нея. Бих искала да я видя отново, понеже успях да намеря информацията, за която ме беше помолила, но загубих адреса й.

— Предполагам, че все още живее в…

Чудеше се дали да продължи. Нямаше пълно доверие в мен. Но не посмя да прекъсне изречението си.

— Предполагам, че все още живее в „Кларидж“ 11 11 Верига скъпи хотели. — Бел.ред. .

Госпожа Мегре изгледа своя съпруг тържествуващо и едновременно лукаво. Но въпреки това устните й потрепваха неспокойно. Той изигра ролята си докрай и промърмори:

— Надявам се, че не си ходила да разпитваш портиера на „Кларидж“?

— Не, веднага се върнах тук. Сърдиш ли ми се?

— Не.

— Достатъчно главоболия ти създадох с тази история, затова се опитах да ти помогна. Сега се надявам, че ще намериш време да хапнеш нещо, преди да вървиш там.

Тази вечеря му напомни първите им общи вечери, когато тя откриваше Париж и се възхищаваше на готовите блюда, които се продаваха в италианските магазини. Беше по-скоро забавление, отколкото вечеря.

— Смяташ ли, че информацията е важна?

— Да, при условие че не си сбъркала шапката.

— В това съм сигурна. Обаче за обувките не бях толкова сигурна.

— Каква е пък сега тази история с обувки?

— Когато една жена седи на пейка в парка, тя, естествено, вижда пред очите си обувките на жената до себе си. Веднъж, когато се загледах внимателно в тях, забелязах, че тя се притесни и се опита да скрие краката си под пейката.

— Защо така?

— Сега ще ти обясня, Мегре. Недей да правиш такава физиономия. Не е твоя вината, че не разбираш нищо от женски работи. Предположи, че една жена, която е свикнала с големите модни къщи, иска да заприлича на жена от дребната буржоазия и да остане незабелязана. Тя си купува готов костюм, което е лесна работа. Тя може също да си купи шапка, която да не е чак толкова луксозна, макар че за шапката не съм толкова сигурна.

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че и преди е имала тази шапка, но си е помислила, че достатъчно прилича на останалите бели шапки, които малките буржоазки носят този сезон. Сваля си украшенията. Дотук добре! Обаче с едно нещо ще й бъде трудно да свикне: обувките конфекция. След като човек е свикнал да си купува обувки при най-известните моделиери, краката му се изнежват. Достатъчно често си чувал как стена от болка в краката, за да разбереш, че по природа жените имат нежни крака. И така, дамата остава със старите си обувки, като се надява, че никой няма да забележи. Но това е грешка, понеже аз например гледам най-напред обувките. Обикновено можеш да видиш обратното нещо: хубави, елегантни жени със скъпа рокля или скъпо кожено палто, които носят съвсем евтини обувки.