Жорж Сименон - Мегре и детегледачката

Четири години по-късно, в Амстердам, го бяха заподозрели в кражба с взлом, но не бяха успели да открият доказателства. После той изчезна за известно време от зоркото око на полицията.

След това — в Париж, с него се бяха заели от Отдела за класифицираната информация, но отново неуспешно. Беше периодът, когато трафикът със злато на границите беше придобил големи мащаби. По онова време Мос, превърнал се в Джозеф Томас, сновеше между Франция и Белгия. Беше преживял и хубави, и лоши периоди. Беше отсядал ту в първокласни хотели, дори в дворци, ту в невзрачни пансиони.

От три години никъде нямаше сведения за него. Не беше известно нито в коя страна, нито под какво име действа, ако изобщо продължава още да действа.

Мегре се запъти към телефонната кабина и се обади на Люка.

— Качи се горе при Моерс и искай да ти даде всички сведения за някой си Мос. Да. Кажи му, че това е един от тримата ни заподозрени. Той ще ти съобщи отличителните му белези и всичко останало. Обърни се за помощ към всички. Само да не го арестуват. Дори ако го открият, нека се постараят да не го разтревожат. Разбираш ли?

— Ясно, шефе. Току-що отново получих едно съобщение за детето.

— Откъде?

— От авеню „Данфер Рошро“. Вече изпратих човек да провери. Сега чакам. Нямам вече хора подръка. Имаше и едно друго обаждане, от „Гар дьо Нор“. Торанс замина за там.

Прииска му се да повърви малко пеш под дъжда. Мина през площад „Анверс“ и се загледа за малко в пейката, на която госпожа Мегре беше чакала, сега цялата обляна във вода. Върху сградата отсреща, на ъгъла на авеню „Трюден“, имаше табелка, на която с големи бледи букви беше изписана думата: ЗЪБОЛЕКАР.

Щеше пак да се върне тук. Имаше толкова много неща, които искаше да направи, но ги отлагаше винаги за после, заради блъсканицата.

Скочи в един автобус. След като стигна пред своята врата, се учуди, че не чува обичайния шум в кухнята, че не усеща никаква миризма. Той влезе, прекоси трапезарията, след като видя, че приборите не са сложени на масата. Най-сетне видя госпожа Мегре, по комбинезон, която тъкмо си сваляше чорапите.

Всичко това до такава степен бе привично за нея, че Мегре дори не можа да измисли какво да каже. Тя избухна в смях, като видя кръглите му от учудване очи.

— Ти си ядосан, Мегре.

В гласа й се чувстваше, че е в добро настроение, граничещо с агресивност, което не беше типично за нея. На леглото лежаха най-хубавата й рокля и празничната й шапка.

— Ще трябва да се задоволиш със студена вечеря. Представи си, толкова бях заета, че нямах време да приготвя нещо. Впрочем напоследък толкова рядко се връщаш да се храниш тук!

Тя седна в дълбокото кресло и взе да разтрива краката си с въздишка на удовлетворение.

— Струва ми се, че през целия си живот не съм ходила толкова дълго!

Той продължаваше да стои пред нея по палто, с мократа шапка на главата. Гледаше я и чакаше, а тя нарочно се бавеше, за да го тормози.

— Започнах от големите магазини, макар че бях почти съвсем сигурна, че е безсмислено. Но знае ли човек. А освен това не исках после да се ядосвам на себе си заради собствената си небрежност. После минах по цялата улица „Ла Файет“, върнах се обратно по улица „Нотър Дам дьо Лорет“ и се разходих по улица „Бланш“ и „Дьо Клиши“. После слязох отново към Операта, все пеша, дори когато започна да вали дъжд. Трябва да ти кажа, че вчера, без да знаеш, вече бях „отметнала“ целия квартал „Де Терн“ и „Шанз-Елизе“. Направих го и от добросъвестност. Понеже предположих, че от тази страна е прекалено скъпо.

Най-сетне той зададе въпроса, който тя очакваше и се опитваше да предизвика от известно време.

— Ти какво търсеше?

— Ами че шапката, разбира се! Ти не разбра ли това досега? Тази история много ме измъчваше. Помислих си, че това не е работа за мъже. Костюмът си е костюм, особено синият костюм. Обаче с шапката е различно, а тази шапка я бях разгледала много добре. Белите шапки са на мода от няколко седмици. Само че една шапка никога не си прилича напълно с друга шапка. Разбираш ли? Нали не се сърдиш, че няма да ядеш топла храна. Донесох салам от италианския магазин, шунка от Парма, гъби в оцет и още един куп различни ордьоври.

— А какво стана с шапката?

— Това интересува ли те, Мегре? Обаче в момента твоята шапка прави локва върху килима. Най-добре ще е да я свалиш.

Очевидно госпожа Мегре беше успяла да научи нещо, понеже в противен случай нямаше да бъде в толкова закачливо настроение и нямаше да си позволи да го дразни по такъв начин. Може би щеше да е по-добре Мегре да изчака, да продължи да се мръщи, понеже това явно й доставяше удоволствие.