Жорж Сименон - Мегре и детегледачката

— Забранявам ви да отговаряте.

Обаче фламандецът направи нетърпеливо движение.

— Той дойде сам.

— Говорите за адвокат Лиотар, нали?

Тогава книговезецът се огледа край себе си и очите му заискряха, сякаш изпитваше някакво лично удоволствие от това да постави своя адвокат в неудобно положение.

— Да, за адвокат Лиотар.

Онзи се обърна към секретаря, който записваше.

— Нямате право да записвате в протокола тези отговори, които нямат нищо общо със следствието. Аз наистина ходих у Стювелс. Знаех, че има добра репутация. Отидох да го попитам дали може да му поръчам да ми подвърже една книга. Това вярно ли е?

— Да, вярно е!

Но защо, по дяволите, в светлите зеници на фламандеца подскачаше хитро пламъче?

— Ставаше въпрос за екслибрис 10 10 Знак, който се поставя върху книгата (на вътрешната страна на корицата или на заглавната страница), за да означи нейния собственик. Съчетава текстови и изобразителни елементи (име, сентенция, герб, рисунка, изглед). — Бел.ред. , с герба на нашето семейство — да, точно така, господин Мегре, тъй като моят дядо се е наричал граф Дьо Лиотар. А по-късно, след като бил разорен, той по собствено желание се отказал да използва титлата си. И така, исках да поставя герба на моето семейство и се обърнах към Стювелс. Знаех, че е най-добрият книговезец в Париж, обаче ми казаха, че бил твърде зает.

— Само за вашия герб ли говорихте с него?

— Моля? Струва ми се, че в момента ме разпитвате. Господин съдия, ние тук се намираме във вашия кабинет и не смятам да понасям обидите на един полицай. Още когато се отнасяше за моя клиент, поставих някои предварителни уговорки. Но един член на адвокатурата да бъде…

— Имате ли други въпроси към Стювелс, господин комисар?

— Не, никакви. Благодаря ви.

Интересно нещо. Все така му се струваше, че книговезецът не е ядосан от току-що случилото се и дори го гледа с нова симпатия.

А през това време адвокатът седна отново и грабна някаква папка. Престори се, че е задълбочен в четенето й.

— Можете да ме откриете винаги, когато пожелаете, адвокат Лиотар. Нали знаете къде се намира моят кабинет? Предпоследният отляво, в дъното на коридора.

Мегре се усмихна на съдията, който не се чувстваше много добре, и се запъти към малката вратичка, през която Съдебната полиция се свързваше със Съдебната палата.

Сградата гъмжеше повече от всякога като кошер. Чуваше се звънене на телефони зад вратите, хора чакаха из всички кътчета, инспектори тичаха по коридорите.

— Струва ми се, че ви очакват на вашето бюро, господин комисар.

Когато бутна вратата, видя Фернанда, която разговаряше на четири очи с младия Лапоент. Той седеше на мястото на Мегре и я слушаше, като си водеше бележки. Като го видя, се смути и стана. Жената на книговезеца беше облечена в леко бежово палто с колан и носеше обикновена шапка от същия плат.

— Как е той? — попита тя. — Видяхте ли го? Още ли е горе?

— Той е много добре. Съгласи се, че Лиотар идвал в ателието следобеда на 21-ви.

— Току-що се случи нещо по-сериозно — каза тя. — Умолявам ви преди всичко да приемете насериозно онова, което ще ви кажа сега. Тази сутрин излязох, както обикновено, от дома ни на улица „Дьо Тюрен“, за да му занеса обяда в „Ла Санте“. Нали знаете, нося го в онези малки емайлирани тенджерки. Качих се на метрото на станцията „Сен Пол“, а после се прекачих на станцията „Шатле“. Бях си купила вестника по пътя, но още не бях имала време да го прочета. Имаше едно място за сядане близо до вратата. Настаних се там и започнах да чета статията, за която знаете. Бях оставила тенджерите една върху друга, на пода до мен. Дори усещах топлината им с крака си. Трябва да е бил часът на пристигане на някакъв влак, понеже няколко станции преди Монпарнас във вагона се качиха много хора. Мнозина от тях носеха куфари в ръка. Бях потънала в четене и не обръщах внимание на онова, което става около мен. Изведнъж ми се стори, че някой пипа тенджерите ми. Имах време само да забележа как някаква ръка се опитва да върне металната дръжка на мястото й. Станах и се обърнах с лице към този, който седеше до мен. Пристигахме в Монпарнас, където трябваше да сменям посоката. Почти всички слизаха там. Не знам как успя да го направи, но обърна всички тенджерки и се измъкна на перона, преди да мога да видя лицето му. Цялата храна се изля на земята. Донесох ви всички тенджерки. Всички са почти празни, с изключение на онази, която е най-отдолу. Погледнете сам. Има метална рамка с дръжка, с помощта на която са закачени една за друга. Цялото това нещо не може да се отвори от само себе си. Сигурна съм, че някой ме е следил и се е опитал скришом да сложи отрова в храната, която беше за Франц.