Жорж Сименон - Мегре и детегледачката

Тя излизаше сутрин. Всеки ден, след ареста на Франц, тя излизаше в десет часа. Носеше три малки тенджерки, една върху друга, свързани с желязна скоба, която завършваше с дръжка.

Беше обядът на съпруга й. Носеше го всеки ден с метрото в „Ла Санте“ 6 6 „Ла Санте“ — парижки затвор, построен през 1867 г. — Бел.ред. .

Наложи се Мегре да почука втори път. Най-сетне тя се появи на стълбището, което свързваше ателието с подземния етаж. Разпозна го и се обърна да каже нещо на някого, който не се виждаше. После дойде да му отвори.

Беше по пантофи. Носеше престилка на квадратчета. Така, както изглеждаше сега, леко напълняла, без никакъв грим, никой не би разпознал в нея жената, която навремето е била проститутка и е кръстосвала малките улички в района на булевард „Севастопол“. Изглеждаше точно като добра и дори педантична домакиня. При обикновени обстоятелства вероятно биваше във весело настроение.

— При мен ли идвате? — попита го тя с нотка на отегчение в гласа.

— Има ли някого освен вас в дома ви?

Тя не отговори. Мегре се запъти към стълбището, слезе няколко стъпала надолу, наведе се през перилата и смръщи вежди.

Вече му бяха съобщили, че Алфонси се мотае из околностите, обичал да пие аперитива си заедно с журналистите в „Табак де Вож“, но избягвал да се появява в „Льо Гран Тюрен“.

Стоеше прав и изглеждаше като човек, който често посещава тази кухня, където нещо вреше на огъня. И макар че донякъде се притесняваше, се усмихна иронично на комисаря.

— Ти какво правиш тук?

— Нали виждате, дошъл съм на гости като вас. Това е мое право, не е ли така?

Навремето Алфонси работеше в Съдебната полиция, но не в бригадата на Мегре. В продължение на няколко години беше в Нравствената полиция. Обаче най-накрая му дадоха да разбере, че въпреки политическите му протекции не беше желан в нейните редове.

Беше нисък и носеше обувки с много високи токове, за да изглежда по-висок. Може би си слагаше тесте карти в обувките, както намекваха някои. Винаги бе облечен прекалено изискано. Носеше истински или фалшив диамант на пръста си.

Беше отворил частна полицейска агенция на улица „Нотър Дам дьо Лорет“, в която беше едновременно шеф и единствен служител. За помощник имаше нещо като секретарка, която беше преди всичко негова любовница и ходеше заедно с него нощем по кабаретата.

Най-напред, когато съобщиха на Мегре за присъствието му на улица „Дьо Тюрен“, комисарят си бе помислил, че бившият инспектор се опитва да изкопчи някакви сведения, които щеше след това да продаде на вестниците.

После беше открил, че Филип Лиотар го е наел, за да работи за него.

Сега за първи път му се изпречваше на пътя, затова промърмори само:

— Чакам.

— Какво чакате?

— Да се махнеш оттук.

— Жалко, защото още не съм свършил.

— Както искаш.

Мегре се престори, че се запътва към изхода.

— Какво смятате да правите?

— Ще повикам някой от моите хора и ще го пратя да върви денонощно по петите ти. Това също е мое право.

— Добре де! Хубаво! Няма нужда да ме заплашвате, господин Мегре!

Той тръгна да слиза по стълбището. Взе да се преструва на човек от квартала и намигна свойски на Фернанда, преди да излезе.

— Често ли идва тук? — попита Мегре.

— Това е за втори път.

— Съветвам ви да се пазите от него.

— О, познавам този род хора.

Дали имаше предвид онзи период от живота си, когато е зависела от хората от Нравствената полиция?

— Как се чувства Стювелс?

— Добре е. Чете по цял ден. Той ви има доверие.

— А вие?

Дали тя наистина се поколеба, или само така му се стори?

— Аз също.

Но въпреки това като че ли беше отегчена от целия разговор.

— Какви книги му носите сега?

— Сега препрочита целия Марсел Пруст.

— Вие също ли сте го чели?

— Да.

Очевидно Стювелс се беше заел с образованието на жена си, която навремето беше прибрал от улицата.

— Грешите, ако смятате, че идвам при вас като ваш враг. Разбирате каква е ситуацията не по-зле от мен. Искам да я разбера. А засега не разбирам нищо. А вие?

— Аз съм сигурна, че Франц не е извършил престъпление.

— Обичате ли го?

— Тази дума не означава нищо. Би трябвало да се измисли някаква друга дума, каквато няма засега.

Той се качи отново в ателието, където върху дългата маса срещу прозореца бяха подредени инструментите на книговезеца. Пресите се намираха отзад, в полумрака. Наредените по лавиците книги очакваха реда си сред онези, чието подвързване беше започнато.