Жорж Сименон - Мегре и детегледачката

Но тук не бяха стигнали доникъде. Колкото повече се ровеха в живота му, толкова по-ясно ставаше, че няма нищо особено да открият в него. След като прегледаха една по една книгите в библиотеката му, се оказа, че са от автори, избрани сред най-добрите в света от интелигентен и много начетен човек. Той не само ги четеше и препрочиташе, но освен това си водеше бележки в полето им.

Мотивът ревност? Фернанда никога не излизаше от къщи без него, освен да пазарува из квартала. А от своето място той почти винаги можеше да я наблюдава, докато пазарува в различните магазини.

Бяха си задали въпроса дали няма някаква връзка между предполагаемото убийство и близостта на предприятието „Сас и Лапински“. Но от фирмата за бижута не бе откраднато нищо. Нито собствениците й, нито работещите в нея познаваха лично книговезеца. Бяха го виждали само през прозореца на ателието му.

Що се отнася до нишката Белгия, също не бяха открили нищо. Стювелс бе напуснал тази страна на осемнайсетгодишна възраст и никога не се бе връщал там. Не се занимаваше с политика и нямаше никакви признаци за това, че принадлежи към някое фламандско екстремистко движение.

Бяха проверили всичко. За да му е спокойна съвестта, Люка приемаше и най-безумните предположения. Постоянно отваряше вратата на канцеларията на инспекторите и току повикваше някой от тях при себе си.

Всички знаеха какво означава това. Трябваше пак да се прави някаква проверка на улица „Дьо Тюрен“ или другаде.

— Може би съм открил нещо — каза той този път на Мегре, като извади едно листче сред разпръснатите пред него папки. — Бях наредил да предадат едно съобщение на всички таксиметрови шофьори. Тук току-що беше един от тях, натурализиран руснак. Ще наредя да се провери.

Това беше най-модната дума. Да се провери!

— Исках да разбера дали онази събота, на 17 февруари, някое такси не е закарало някого или неколцина души на адреса на книговезеца, след като се е стъмнило. Шофьорът на таксито, някой си Жорж Пескин, бил спрян от трима души онази събота, в района на гарата Сен Лазар. Казали му да ги закара на ъгъла на улица „Дьо Тюрен“ и улица „Де Франк-Буржоа“. Значи те са слезли от колата му малко след осем и трийсет, а това доста добре се връзва с показанията на портиерката по повод шума, който е чула. Шофьорът не познавал клиентите си. Но според него онзи, който изглеждал най-важен от всички и който говорил с него, бил левантинец 5 5 От ит. Levante — Близкият изток. Понятието левантинци идва от началото на миналия век, когато се употребява като синоним за междинност между Изтока и Запада, християнството и исляма. Жител на някоя от страните на Близкия изток. — Бел.ред. .

— А те на какъв език са говорили помежду си?

— На френски. Вторият, доста едър и висок русокос мъж, на около трийсет години, говорел със силен унгарски акцент. Като че ли бил разтревожен и не на себе си. Третият бил французин, на неопределена възраст, не бил толкова добре облечен като спътниците си. Като че ли не бил от същата социална среда.

На слизане от колата левантинецът платил, а после тримата се запътили по улица „Дьо Тюрен“ към дома на книговезеца.

Ако не беше тази история с таксито, Мегре може би нямаше да се сети за приключението на жена си.

— Докато се занимаваш с таксиметровите шофьори, може би ще можеш да се осведомиш и за една дребна случка, която е станала тази сутрин. Няма нищо общо с нашето разследване, но все пак това ме заинтригува.

Люка не беше толкова убеден, че това няма нищо общо с неговото разследване, понеже бе готов да го свързва с най-далечните и най-случайни събития. Беше наредил още от ранна утрин да му съобщават всички доклади на градската полиция, за да се убеди, че не съдържат нищо, което би могло да влезе в сферата на неговата дейност.

Сам в своя кабинет, той отхвърляше огромен обем работа. Читателите на вестници, които следяха аферата „Стювелс“ като роман с продължение, изобщо не можеха да подозират за това.

Мегре разказа с няколко думи историята за госпожата с бялата шапчица и малкото момченце.

— Можеш да се обадиш и в полицейското управление на 9-и район. Фактът, че всяка сутрин е седяла на една и съща пейка в парка „Анверс“, навежда на мисълта, че тя живее някъде из квартала. Нека проверят в околностите, да разпитат по магазините, в хотелите и по мебелираните стаи.

Пак тези проверки! Обикновено можеше да видиш десетина инспектори, които пушеха, докато пишеха рапортите си, четяха вестници и дори играеха на карти в съседната канцелария. Но сега рядко там имаше дори двама едновременно. Едва някой се беше прибрал отнякъде, и Великия Тюрен вече отваряше вратата на бърлогата си.