Жорж Сименон - Мегре и сянката върху пердето

— Ама поднеси все пак нещо за пиене! — чу се зад гърба на Мегре гласът на госпожа Мартен.

Тогава съпругът й се засуети и отвори някакъв шкаф, при което затракаха чаши.

— Само един пръст вермут, господин комисар! Тя, госпожа Куше, сигурно ще може да ви предложи истински коктейли…

И на устните на госпожа Мартен се появи усмивка, при която те заприличаха по-скоро на две обтегнати стрели.

С чашата си в ръка, Мегре каза, като наблюдаваше госпожа Мартен:

— Само ако бяхте погледнали през прозореца вчера вечерта! Следствието ми щеше да завърши начаса! Понеже не е възможно оттук да не се вижда всичко, което става в канцеларията на Куше.

Щеше да бъде напразно някой да търси някаква преднамереност в гласа му или в поведението му. Той просто посръбваше от вермута, докато си приказваше.

— Бих казал дори, че това следствие щеше да се превърне в най-любопитния случай на свидетелски показания в цялата криминалистика. Някой отдалече да стане свидетел на убийството! Какво говоря? С бинокъл оттук ще се види съвсем ясно дори как се движат устните на събеседниците и би могъл да се възстанови техният разговор…

Госпожа Мартен не знаеше какво да си мисли и стоеше твърде резервирана, със замръзнала усмивка върху бледите устни.

— Но пък и какви емоции са били за вас! Стоите си на прозореца съвсем спокойно и внезапно виждате, че някой заплашва бившия ви съпруг! Дори нещо още по-лошо! Понеже сцената вероятно е била по-сложна. Представям си го Куше съвсем сам, потънал в своите сметки… Става и тръгва към тоалетните. Когато се връща, някой е бъркал в касата и не е имал време да избяга… И въпреки всичко в този случай има една интересна подробност. Това е фактът, че Куше е седнал отново на стола си. Вярно е, че може да е познавал крадеца! Говори с него… Упреква го, казва му да върне парите…

— Да, само че трябваше аз да стоя на прозореца! — изрече бавно госпожа Мартен.

— А може би и от други прозорци на същия етаж може да се хвърли също такъв поглед натам?… Кой живее от дясната ви страна?

— Две млади момичета с майка им. Онези двете, които си пускат всяка вечер грамофона…

В този момент се разнесе вик, който Мегре вече беше чувал. За миг замълча, а после промърмори:

— Лудата е, нали?

— Тихо! — каза госпожа Мартен, като направи няколко крадливи стъпки към вратата.

После внезапно я отвори. В слабо осветения коридор забелязаха женски силует, който се отдалечаваше бързо.

— Стара клюкарка!… — промърмори госпожа Мартен достатъчно силно, за да може другата да я чуе.

Като се върна обратно, вбесена, тя обясни на комисаря:

— Това е старата Матилда! Тя е бивша готвачка! Видяхте ли я? Прилича на голяма жаба! Тя живее в съседната стая заедно със сестра й, която е луда. И двете са еднакво стари и еднакво грозни! Лудата не е напускала нито веднъж стаята си, откакто ние живеем в този апартамент.

— Но защо вика така?

— Там е работата! Прихваща я, когато я оставят сама на тъмно. Страхува се като децата. И затова крещи… Най-накрая разбрах каква е работата. Старата Матилда броди по коридорите от сутрин до вечер. Сигурен си, че винаги ще я откриеш зад някоя врата, но когато наистина я изненадаш, тя почти не се притеснява от това… Просто се отдалечава с невъзмутимата си грозна физиономия!… Човек направо не може да се почувства у дома си и трябва да понижава глас, ако иска да говори за семейните си работи с някого… Току-що я хванах на местопрестъплението, нали така? Е, ловя се на бас, че тя вече пак се е върнала…

— Да, не е много приятно! — съгласи се Мегре. — Но собственикът на сградата не се ли намесва?

— Той направи всичко възможно, за да ги изгони оттук… За нещастие съществуват такива закони… А да не говорим, че не е нито здравословно, нито много приятно, когато тези две стари жени живеят в една малка стаичка!… Ловя се на бас, че никога не се къпят.

Комисарят вече беше грабнал шапката си.

— Извинете ме за безпокойството. Вече е време да тръгвам…

В главата си Мегре вече имаше точната картина за жилището, като се започне от покривчиците върху мебелите и се стигне до календарите, украсяващи стените.

— Не вдигайте шум! Ще изплашите старата.

Не беше точно така. Тя не стоеше в коридора, а зад полуотворената си врата. Приличаше на голям дебнещ паяк. Сигурно се обърка, като видя как комисарят на минаване любезно я поздравява.

Когато дойде времето за аперитив, Мегре вече седеше в „Селект“, недалече от американския бар, в който всички говореха само за надбягвания. Когато келнерът се доближи до него, му показа снимката на Роже Куше, която беше взел сутринта от улица „Пигал“.