Жорж Сименон - Мегре и сянката върху пердето

— Уверявам ви, че…

Щеше да му бъде много трудно да продължи, ако тя не бе завършила сама:

— Но все ми е тая! Съвестта ми е чиста! Все пак не всички биха могли да кажат същото за себе си.

Нещо като че й липсваше, но тя не знаеше какво. Хвърли още един поглед наоколо, размърда ръка, като че се учудваше, че е празна.

Мегре беше станал и я изпрати до вратата.

— Благодаря ви за идването.

— Направих онова, което ми се струваше, че трябва да направя.

Тя се озова в коридора, където група инспектори си приказваха и се смееха. Мина покрай тях с голямо достойнство, без да обърне глава.

След като затвори вратата отново, Мегре отиде до прозореца и въпреки студа го отвори широко. Беше уморен като след уморителен разпит на някой престъпник. Имаше най-вече неясното неприятно чувство, както когато си принуден да видиш онези аспекти от живота, за които обикновено предпочиташ да не знаеш.

Не беше драматично. Не беше и възмутително.

Тя не беше казала нищо изключително. Не беше открила пред комисаря никакви нови хоризонти.

Но въпреки всичко от този разговор му бе останало чувството за погнуса.

На единия ъгъл на бюрото му беше отворен полицейският бюлетин, в който имаше снимки на двадесетина души, пуснати за издирване. Повечето бяха лица на насилници и носеха отпечатъка на деградацията.

Ернст Стровиц, осъден задочно от прокуратурата в Каен за убийството на селянка по пътя за Бенувил…

И с червен цвят беше добавено:

Опасен, винаги е въоръжен.

Ето един тип, който щеше скъпо да продаде своята кожа. Е, Мегре би предпочел него пред цялата тази сладникава сивота, пред всички тези семейни истории, пред това все още необяснимо убийство, което според него щеше да се окаже необичайно.

Образите все още го преследваха — семейство Мартен, каквото той си го представяше в неделя, разхождащо се по „Шанз-Елизе“; светлобежовото палто и панделката от черна коприна на врата на жената…

Той позвъни. Появи се Жан и Мегре го прати да му донесе фишовете от картотеката, които беше наредил да му намерят за всички лица, замесени в тази драма.

Нямаше кой знае какво. Нина е била арестувана един-единствен път в Монмартър по време на полицейска хайка и е била пусната на свобода, след като доказала, че не се издържа от проституция.

Колкото до сина на Куше, той беше под наблюдението на отдела по хазартни игри и на „Светския“ отдел, който го подозираше, че се занимава с търговия на наркотици. Обаче досега нито веднъж не бяха открили нещо конкретно срещу него.

Звънна един телефон и в Нравствения отдел. Колкото до Селина, която носеше фамилията Лоазо по баща и беше родом от Сент Арман Монтрон, оказа се, че тя им е добре позната. Беше регистрирана. Идваше доста редовно за преглед.

— Тя не е лошо момиче! — му каза старшината. — Обикновено се задоволява с един-двама редовни клиенти. Само когато отново стига до улицата, тогава пак се срещаме с нея.

Разсилният Жан не беше излязъл от канцеларията на Мегре и сега му посочи един предмет.

— Тази дама си е забравила чадъра!

— Да, знам…

— А, така ли!

— Да, ще имам нужда от него.

Комисарят стана с въздишка, отиде да затвори прозореца и се настани с гръб към огъня, както правеше обикновено, когато имаше нужда да поразмишлява.

Един час по-късно той вече можеше да изреди наум всички сведения, които бяха изпратени до него от различните служби и които сега се разстилаха върху бюрото му.

Най-напред полученото при аутопсията потвърждение на твърдението на съдебния лекар, че изстрелът е бил произведен от около три метра разстояние и смъртта е настъпила мигновено. Стомахът на мъртвия съдържаше малко количество алкохол и никаква храна.

Фотографите от Института за съдебна идентификация, които работеха на тавана на Съдебната палата, заявяваха, че не са могли да открият никакъв пръстов отпечатък.

И най-сетне, Лионската кредитна банка твърдеше, че Куше, който бил добре известен, минал през централното бюро към три и половина и изтеглил триста хиляди франка в нови банкноти, както правел обикновено в деня преди края на месеца.

Така че беше приблизително точно установено, че пристигайки на площад „Де Вож“, Куше беше поставил тристате хиляди франка в касата до онези шейсет хиляди, които вече са се намирали там.

Тъй като е имал още работа да върши, не е заключил касата, на която седял опрян с гръб.

Светлината в лабораторията показвала, че в някакъв момент той е излизал от канцеларията си или за да види какво е положението в другите помещения, или за да отиде до тоалетните, което било по-вероятно.