Жорж Сименон - Мегре и трупът в кабинета

— Не съм я убил.

Мегре въздъхна и отиде наново в съседната стая да даде разпорежданията си. Толкова по-зле за Сер! Цялата тази работа сигурно щеше да им отнеме още много време. Цветът на лицето на зъболекаря вече не беше толкова свеж, колкото сутринта. Тъмни кръгове започваха да се очертават около очите му.

— Защо се оженихте за нея?

— Майка ми ме посъветва да го направя.

— По каква причина?

— Безпокоеше се, че един ден ще остана сам. Тя си мисли, че още съм дете и трябва някой да се грижи за мен.

— И да не ви разрешава да пиете, нали?

Мълчание.

— Предполагам, че между вас и Мария ван Аерт не е ставало въпрос за любов, нали?

— И двамата наближавахме петдесетте.

— Кога започнахте да се карате?

— Никога не сме се карали.

— Как прекарвахте времето си вечер, господин Сер?

— Аз ли?

— Да, вие.

— Обикновено четях в кабинета си.

— А съпругата ви?

— Тя обикновено пишеше писма в стаята си. Лягаше си рано.

— Много пари ли е загубил баща ви?

— Не ви разбирам.

— Чували ли сте, че баща ви е водел така наречения по онова време бохемски начин на живот?

— Често излизаше от къщи.

— И е харчел големи суми, предполагам.

— Мисля, че да.

— А майка ви му е вдигала скандали, предполагам.

— Ние не сме от хората, които вдигат скандали.

— Колко пари ви донесе първият ви брак?

— Ние с вас не говорим на един и същи език.

— С първата ви жена сте сключили брак при условие за общо притежание върху собствеността, нали така?

— Да, точно така е.

— Но тя е била богата. Следователно вие сте наследили тази собственост, така ли?

— Това не е ли нормално?

— Докато тялото на втората ви жена не бъде намерено, няма да можете да я наследите.

— А защо да не я намерят жива?

— Смятате ли, че това е възможно, господин Сер?

— Аз не съм я убил.

— Защо сте изкарали леката си кола от гаража във вторник вечерта?

— Не съм я изкарвал.

— Портиерката на къщата отсреща ви е видяла. Било е около полунощ.

— Вие забравяте, че има три гаража, три бивши конюшни, чиито врати са една до друга. Както вие самият казахте, било е през нощта. Може да е сбъркала.

— Да, но продавачът от железарския магазин не може да ви е сбъркал с някой друг посред бял ден, когато за втори път сте отишли в магазина да купите маджун и стъкло за прозорци.

— Моята дума срещу неговата.

— Да, но при условие че не сте убили жена си. Какво направихте с куфарите и с нейния сандък?

— Този въпрос ми е задаван вече за трети път. Този път обаче забравихте да споменете за инструментите.

— Къде бяхте във вторник около полунощ?

— Бях в леглото си.

— Леко ли спите, господин Сер?

— Не, но майка ми спи много леко.

— И двамата не сте чули нищо, така ли?

— Мисля, че вече ви отговорих.

— А в сряда сутринта къщата е била напълно в ред, така ли?

— Предполагам, че след като е било започнато следствие, имате право да ми задавате въпроси. Предполагам, че сте решили да изпробвате моята издръжливост, нали? Вашият инспектор вече ми зададе всички тези въпроси, а сега вие започвате отново. Предполагам, че това ще продължава цяла нощ. За да спечеля време, ви казвам веднъж завинаги, че не съм убил жена си. Освен това мога да ви съобщя, че няма повече да отговарям на въпросите, които вече ми бяха зададени. Майка ми тук ли е?

— Има ли някаква причина да смятате, че тя е тук?

— Това ненормално ли ви се струва?

— Тя е в чакалнята.

— Смятате ли да я оставите да си седи там през цялата нощ?

— Няма да направя нищо, за да й попреча. Тя може да прави каквото си иска.

Този път Гийом Сер го погледна с омраза.

— Не бих искал да имам вашата професия.

— А пък аз не бих искал да съм на вашето място.

Известно време те се наблюдаваха мълчаливо, но нито един не сведе поглед.

— Вие сте убили жена си, Сер. Вероятно сте направили същото и с първата си жена.

Онзи изобщо не трепна.

— Ще си признаете накрая.

Презрителна усмивка изкриви устата на зъболекаря. Изтегна се на стола и кръстоса крака.

Чуваше се как в съседната стая келнерът от „Брасри Дофин“ подрежда чиниите и чашите върху бюрото.

— Ще се съглася да хапна малко.

— Може би искате да свалите сакото си?

— Не.

Сер започна бавно да яде сандвича си, а Мегре отиде да му сипе вода от сифончето в шкафа. Беше осем часът вечерта.

Постепенно стъклата на прозорците взеха да потъмняват. Пейзажът отвън полека-лека се замъгляваше и отстъпваше място на светещи точици, също толкова далечни, колкото звездите.