Жорж Сименон - Мегре и трупът в кабинета

Наложи се Мегре да изпрати някой да купи тютюн. В единайсет часа зъболекарят пушеше последната си пура, а атмосферата ставаше все по-мъчителна. Комисарят два пъти се разхожда из сградата и отново мерна двете жени, седнали в чакалнята. Втория път бяха доближили столовете си и си приказваха, все едно отдавна се познаваха.

— Кога сте чистили колата си?

— За последен път я почистваха преди две седмици в един гараж в Ньой, когато й смениха и маслото.

— Била ли е почиствана отново от неделя насам?

— Не.

— Вижте, господин Сер, ние току-що направихме един заключителен експеримент. Един от моите инспектори, който носи обувки с каучукови подметки също като вашите, отиде до кръстопътя, който вие ни посочихте, по пътя за Фонтенбло. Слязъл от колата и се разходил по неасфалтирания селски път, както вие твърдите, че двамата с майка си сте направили тази неделя. После се качил отново в колата си и се върна тук.

След това специалистите от Съдебната полиция, които според всички нас много добре си разбират от работата, направиха анализ на килима в колата.

— Ето прахта и чакъла, които те са събрали.

Той побутна към него едно пакетче върху бюрото. Сер не реагира с никакво движение спрямо хартиения плик.

— Би трябвало да открием същата прах и върху изтривалката на вашата кола.

— Това доказва ли, че съм убил жена си?

— Това доказва, че колата е била почиствана от неделя насам.

— А никой ли не би могъл да влезе в моя кабинет?

— Това е малко вероятно.

— Но нали вашите хора са влизали там?

— Какво намеквате?

— Нищо, господин комисар, не обвинявам никого. Само ви обръщам внимание на факта, че тази операция е била извършена без свидетели, а следователно — без законова гаранция.

— Не желаете ли да говорите с майка си?

— Бихте искали да знаете какво имам да й казвам, нали? Нищо, господин Мегре. Нямам какво да й кажа, а и тя няма какво да ми каже.

Внезапно някаква мисъл му дойде наум.

— Тя яла ли е нещо?

— Не знам. Повтарям ви, че може да прави каквото си иска.

— Но тя няма да излезе оттук, докато аз съм тук.

— Значи може да остане дълго време.

Сер сведе очи и смени тона си. След дълго колебание промърмори, като че бе притеснен донякъде:

— Вероятно би било прекалено да ви помоля да наредите да й занесат един сандвич?

— Това отдавна е направено.

— Тя изяде ли го?

— Да.

— Как се чувства?

— През цялото време говори.

— С кого?

— С някаква жена, която също е в чакалнята. Една бивша проститутка.

В погледа на зъболекаря отново се бе появила омраза.

— Нарочно сте го направили, нали?

— Не е вярно.

— Майка ми няма какво да ви каже.

— Толкова по-добре за вас.

Те прекараха близо четвърт час в мълчание, после Мегре се помъкна още по-мрачен към съседния кабинет. Направи знак на Жанвие, който дремеше в един ъгъл.

— Да продължавам ли по същия начин, шефе?

— Прави каквото намериш за добре.

Стенографът беше напълно изтощен. Преводачът продължаваше да работи в малката стаичка.

— Върви да извикаш тук Ернестина, онази жена със зелената шапка. После я заведи в кабинета на Люка.

Когато Дангаланата влезе, нямаше особено доволен вид.

— Не трябваше да ме прекъсвате. Тя може да се усъмни.

Може би защото вече беше късна нощ, Мегре, без да се замисля, започна да се обръща към нея на „ти“.

— Какво й разказа?

— Че въобще не знам защо са ми наредили да дойда тук, мъжът ми е заминал преди два дни и оттогава нямам никакви новини от него, че мразя полицията и номерата, които тя разиграва. „Те нарочно ме карат да чакам, за да ми направят впечатление! — й казах. — Въобразяват си, че имат право да правят каквото си искат.“

— А тя какво ти отвърна?

— Попита ме дали съм идвала тук преди това. Казах й „да“, разпитваха ме тук цялата нощ преди една година, защото мъжът ми се беше сбил в едно кафене, а другите казваха, че наранил някого с нож. Най-напред тя ме погледна като че с отвращение. После лека-полека започна да ми задава разни въпроси.

— За какво ви разпитваше?

— Най-вече за вас. Разказах й най-лошите неща, които успях да измисля. Освен това й казах, че винаги най-накрая карате хората да си признаят, дори като използвате за това най-бруталните средства.

— Така ли?!

— Знам какво правя. Разказах й случая с онзи човек, когото сте оставили гол през цялата нощ в кабинета си посред зима, а освен това сте оставили и прозореца отворен.

— Но това никога не се е случвало.