Жорж Сименон - Мегре и трупът в кабинета

— Откъде да започна?

— От колкото можеш по-далече.

Беше се обадил на жена си да й каже, че няма да се прибира за вечеря.

— Мислиш ли, че ще се видим тази вечер?

— Може би няма.

Той не се надяваше особено да се върне вкъщи. Много добре знаеше, че поема голяма отговорност, като ускорява нещата и като откара Гийом Сер на „Ке дез’ Орфевр“, без да разполага дори с най-малкото доказателство.

Но сега беше прекалено късно. Не можеше вече да го пусне да си върви. Чувстваше се непохватен и в лошо настроение. Седна на терасата на „Брасри Дофин“, но след като прочете менюто от единия до другия му край, си поръча само един сандвич и чаша бира, понеже не беше гладен.

С бавни стъпки изкачи отново стълбището на Съдебната полиция. Вече бяха запалили лампите, макар че още беше светло. Когато стигна до първия етаж, машинално хвърли поглед към чакалнята. Първия предмет, който видя, беше една зелена шапка. Тази шапка вече почваше да му лази по нервите.

Ернестина беше там, седнала срещу госпожа Сер и сложила ръце на скута си точно като старата дама. Изглеждаше също толкова търпелива и примирена. Веднага го забеляза и го погледна подчертано втренчено, а после помръдна леко глава в знак на отрицание. Стори му се, че иска той да не показва, че я е разпознал. И веднага след това започна да разговаря със старата дама, все едно двете се познаваха отдавна.

Той вдигна рамене, а после бутна вратата на канцеларията на инспекторите. Стенографът работеше, сложил лист хартия на коленете си. Чуваше се умореният глас на Жанвие, прекъсван от стъпките на инспектора, който ходеше напред-назад в съседната стая.

— Значи вие твърдите, господин Сер, че жена ви е отишла да хване такси на ъгъла на булевард „Ришар Валас“. Колко дълго отсъства?

Преди да отиде да го смени, се качи до таванската стаичка на Моерс, който беше зает с подреждане на документи.

— Я ми кажи, драги, нямаше ли някакви други следи в колата освен тухлената прах?

— Колата беше старателно почистена.

— Сигурен ли си?

— Чиста случайност е, че открих малко тухлена прах в една от гънките на килима, точно пред мястото на шофьора.

— Да предположим, че колата не е била почиствана и че водачът е слизал на някакъв селски път.

— Асфалтиран ли?

— Не. Както казах, да допуснем, че е слязъл заедно с лицето, което го е придружавало, че са се разхождали заедно по този път, а после отново са се качили в колата.

— И не са я почистили, така ли?

— Да.

— Щеше да има следи. Може би не много, но щях да ги открия.

— Добре, само това исках да разбера. Не си тръгвай.

— Разбрано. Впрочем намерих два косъма в стаята на изчезналата жена. Била е естествено руса, но се е боядисвала в червеникаворус цвят. Освен това знам какъв цвят пудра е използвала.

Комисарят слезе пак долу, но този път влезе в собствения си кабинет и свали сакото си. През целия следобед беше пушил лула, Жанвие беше пушил цигари, а Сер — пури. Сега въздухът в стаята беше пълен с дим, който образуваше нещо като пелена, стигаща чак до равнището на лампата.

— Не сте ли жаден, господин Сер?

— Не, инспекторът ми даде чаша вода.

Жанвие излезе от стаята.

— Не предпочитате ли чаша бира или чаша вино?

Другият седеше със същия израз на лицето, все едно се сърдеше лично на Мегре заради неговите дребни хитрини.

— Не, благодаря.

— Може би един сандвич?

— Още дълго ли смятате да ме държите тук?

— Нямам представа. Възможно е. Това ще зависи единствено от вас самия.

Мегре тръгна към вратата, но после се обърна към инспекторите.

— Може ли някой да ми донесе пътната карта на района на Фонтенбло?

Не бързаше. Това бяха просто думи, в известен смисъл — просто повърхността на нещата.

— Жанвие, след като се нахраниш, кажи им да донесат тук сандвичи и бира.

— Добре, шефе.

Донесоха му пътната карта.

— Покажете ми точното място, където сте оставили леката си кола в неделя.

Сер се замисли за миг, после взе един молив от бюрото и нарисува кръстче на пресечната точка между пътя и малка селска пътека.

— Ако има ферма с червен покрив отляво, значи точно тази е пътеката.

— Колко време вървяхте?

— Приблизително четвърт час.

— Със същите обувки ли бяхте, с които сте обут сега?

Той се замисли за миг, погледна обувките си и кимна.

— Сигурен ли сте?

— Да.

Обувките бяха с каучукови подметки. Върху тях, около фабричната марка, бяха отпечатани концентрични окръжности.

— Не смятате ли, господин Сер, че би било по-просто и по-удобно за вас да седнете? Точно в кой момент убихте жена си?