— Това си е негова работа.
— Кога използвахте за последен път колата си?
— Миналата неделя.
— Къде ходихте?
— Разхождахме се двамата с майка ми два-три часа, както обикновено имаме навик да правим в неделните дни.
— В каква посока?
— По посока на гората Фонтенбло.
— И съпругата ви ли беше заедно с вас?
— Не, тя не се чувстваше добре.
— Бяхте ли решили вече да се разделите?
— Никога не е ставало дума за раздяла. Тя беше уморена и потисната. Не се разбираше понякога с майка ми. По взаимно съгласие решихме, че ще се върне за няколко седмици или за няколко месеца в родината си.
— Но въпреки това тя отнесе и парите си, така ли?
— Да.
— И защо така?
— Защото имаше вероятност да не се върне. Ние не сме вече деца. Можем хладнокръвно да гледаме на живота. В момента просто правим един вид експеримент.
— Кажете ми, господин Сер, за да отиде човек в Амстердам, трябва да премине през две граници, нали така? При излизане от страната френските митничари са много стриктни, що се отнася до износа на капитали. Жена ви не се ли боеше, че златото й ще бъде открито и конфискувано?
— Длъжен ли съм да отговоря на този въпрос?
— Струва ми се, че е във ваш интерес да го сторите.
— Дори ако рискувам да бъда преследван?
— Вероятно това няма да е толкова сериозно, колкото обвинението в убийство.
— Добре тогава. Един от куфарите на жена ми е с двойно дъно.
— Заради сегашното й пътуване ли?
— Не.
— Значи тя вече се е възползвала от него, така ли?
— Да, на няколко пъти.
— За да мине границата ли?
— За да минава през белгийската, а веднъж — и през швейцарската граница. Вероятно ви е известно, че в последно време беше лесно и не толкова скъпо да си купиш злато в Белгия и най-вече в Швейцария.
— Признавате ли, че сте били съучастник при този трансфер на капитали?
— Да, признавам.
Мегре стана и отново влезе в кабинета на инспекторите.
— Можеш ли да дойдеш за малко, Жанвие?
А после се обърна към Сер:
— Моят инспектор ще запише тази част от нашата беседа. Бъдете така добър да повторите пред него всичко, което ми казахте току-що. Жанвие, ще му дадеш да подпише своите показания.
Той излезе и отиде при Ваше. После двамата с него влязоха в кабинета, в който бяха настанили преводача. Беше дребно човече с очила. Пишеше превода си направо на пишещата машина. И само от време на време спираше, за да направи справка в речника, който беше донесъл със себе си.
Имаше най-малко четирийсет писма, повечето от които се състояха от по няколко листа.
— Откъде започнахте?
— От началото. Стигнал съм до третото писмо. И трите са отпреди две години и половина или малко повече. В първата госпожата разказва на своята приятелка, че ще се омъжва. Бъдещият й съпруг бил изискан човек, представителен на вид, от френската висша буржоазия, а майка му приличала на някаква си картина от Лувъра. Мога да ви кажа точното име на художника, който я е нарисувал.
Взе да прелиства листата пред себе си.
— Някой си Клуе. В тези писма непрекъснато се споменава за живопис. Когато говори за времето, тя все споменава Моне или Реноар.
— Сега бих искал да започнете от края.
— Добре, щом така искате. Обаче трябва да знаете, че дори цяла нощ да ги превеждам, няма да мога да свърша до утре сутринта.
— Нали точно затова ви помолих да започнете сега от края. От коя дата е последното писмо?
— От миналата неделя.
— Можете ли да ми го прочетете набързо?
— Мога да ви прочета някои места, за да си създадете някаква представа. Чакайте малко.
Скъпа Гертруда,
Париж никога не е бил толкова сияен, както тази сутрин. Замалко да се съглася да придружа Г… и майка му в гората Фонтенбло, която вероятно вече се е обкичила с цялото великолепие на Коро и на Курбе. 4 4 Жан Дезире Гюстав Курбе — френски художник, реалист; Жан Батист Камий Коро — френски живописец, майстор на пейзажа. — Бел.ред.
— Дълго ли продължава така с тези великолепия?
— Да ги пропусна ли?
— Пропуснете.
Преводачът преглеждаше писмото с поглед и движеше устните си, както по време на молитва.
— Ето:
Питам се как ли ще ми подейства, ако се завърна в нашата Холандия с нейните пастелни тонове и сега, когато този момент наближава, чувствам колко съм малодушна.
След всичко, което съм ти разказвала за живота си тук, за Г… и за свекърва ми, сега сигурно се питаш какво става с мен и защо не се радвам.
Сигурно е заради съня ми от миналата нощ, който развали настроението ми през целия ден. Спомняш ли си малката картина, която се намира в музея в Хага и как, когато за първи път я видяхме, ние с теб се изчервихме? Тя не е подписана. Смята се, че е рисувана от някой художник от Флорентинската школа. Забравила съм името му, но на нея е изобразен фавън 5 5 Кривонос горски полубог, с остри уши, опашка и кози крака; съответства на древногръцкия образ за сатир, символ на сладострастието и изкушението. — Бел.ред.
, метнал на рамо съвършено гола жена, която му се съпротивлява. Спомняш ли си я?
Читать дальше