* * *
— Влезте, господин Сер. Бихте ли седнал?
Стенният часовник на камината показваше 16,25. Беше събота. Мегре установи това от движението по улиците, докато преминаваха през града с колата.
Комисарят затвори вратата след себе си. Прозорците бяха отворени и всички документи по бюрото му потрепваха под предметите, с които бяха затиснати, за да не хвръкнат от вятъра.
— Помолих ви да седнете.
Междувременно отвори шкафа, за да окачи там шапката и сакото си и да си измие ръцете на емайлираната мивка.
В продължение на десет минути не каза нито дума на зъболекаря, понеже беше зает да подписва документите, които чакаха на бюрото му. Звънна на Жозеф, предаде му папките, а после с бавни и педантични движения натъпка наредените пред него половин дузина лули.
Рядко някой, попаднал в ситуация като тази на Сер, издържаше толкова дълго, без да задава въпроси, без да се ядосва, без да кръстосва и прекръстосва крака.
Най-сетне се почука на вратата. Беше фотографът, работил с тях през целия ден, на когото Мегре бе възложил специална задача. Той подаде на комисаря едно още мокро доказателство под формата на документ.
— Благодаря ви, Дамбоа. Останете горе. Не си тръгвайте, без да ме предупредите.
Изчака вратата да се затвори и запали една от лулите си:
— Господин Сер, приближете малко стола си, ако обичате.
Те се озоваха един срещу друг, разделяше ги само ширината на бюрото. Мегре му подаде документа, който държеше в ръцете си.
Не добави нищо. Зъболекарят взе документа, извади очилата от джоба си, разгледа го внимателно и го остави на бюрото.
— Слушам ви.
— Нямам какво да ви кажа.
Беше снимката на онази страница от търговската книга на железарията, върху която беше записана продажбата на второто стъкло и на втория половин фунт маджун.
— Давате ли си сметка за всичко, което произтича от това?
— От думите ви следва ли, че срещу мен се предявява обвинение?
Мегре се колебаеше.
— Не — реши да отвърне най-накрая. — Официално сте призован като свидетел. Но ако желаете, готов съм да ви предявя обвинение. По-точно ще поискам от прокурора да направи това. А в резултат ще можете да си осигурите помощта на адвокат.
— Вече ви казах, не желая адвокат.
Това бяха само първите ходове. В момента двама борци тежка категория взаимно се наблюдаваха, преценяваха се един друг, изпробваха силите си в този кабинет, превърнал се в ринг. В помещението на инспекторите, където Жанвие в същия момент информираше колегите си за станалото, цареше пълна тишина.
— Мисля, че ще трае дълго! — им бе казал той.
— Шефът обаче ще отиде докрай.
— Той знае какво прави.
Всички знаеха какво означава това. Но Жанвие пръв се обади по телефона на жена си и й каза да не се чуди, ако изобщо не се прибере тази нощ.
— Имате ли някакво сърдечно заболяване, господин Сер?
— Сърдечна хипертрофия, както вероятно и вие.
— Баща ви е починал в резултат на сърдечно заболяване, когато вие сте били на седемнайсет години, така ли?
— На седемнайсет и половина.
— Първата ви жена е починала в резултат на сърдечно заболяване, а и втората ви жена е била болна от сърце.
— Според статистиката около трийсет на сто от хората умират в резултат на сърдечна недостатъчност.
— Имате ли осигуровка „Живот“, господин Сер?
— Да, още от детските ми години.
— Наистина, видях полицата преди малко. Ако не се лъжа обаче, майка ви няма такава осигуровка.
— Да, така е.
— А баща ви е имал.
— Струва ми се, че да.
— И първата ви жена също ли?
— Много добре видях, че отнесохте всички документи със себе си.
— Ами втората ви жена?
— Това е доста често срещано явление.
— По-рядко срещано явление обаче е сума от няколко милиона в банкноти и в злато да се съхранява в огнеупорна каса.
— Така ли мислите?
— Можете ли да ми кажете защо пазите толкова много пари в дома си, без да ви носят лихва?
— Предполагам, че в наше време хиляди хора правят същото. Вие забравяте за валутните закони, които неведнъж са довеждали до паника, налагане на извънредни данъци и до последователни девалвации…
— Разбрах мисълта ви. Приемате ли, че вашето намерение е било да скриете тези капитали и да измамите данъчната система?
Сер мълчеше.
— Знаеше ли жена ви — имам предвид втората ви съпруга, Мария, — че тези пари са били заключени в огнеупорната ви каса?
— Да, тя знаеше за това.
— Вие ли й казахте?
— Нейните собствени пари бяха там само допреди няколко дни.
Читать дальше