Жорж Сименон - Мегре и трупът в кабинета

— На моя тъст е. Самият аз никога не съм ходил на лов.

Само преда един час в стаята на Гийом бяха открили пистолет. Бяха го изследвали, а после Мегре го бе сложил в купчината предмети, които трябваше да отнесат за по-внимателна проверка.

В тази купчина имаше от всичко по малко. Включително и професионалните картони на зъболекаря, откритият в нощното шкафче в стаята на старата дама смъртен акт на нейния съпруг, както и този на първата й снаха.

Имаше и мъжки костюм. Жанвие беше забелязал едно съвсем леко скъсано място на ръкава. Гийом Сер твърдеше обаче, че не го е обличал от десетина дни.

Цялото пространство беше задръстено от стари куфари, сандъци, каси, мебели със счупени крака, качени на тавана, защото не служеха вече за нищо. В един ъгъл имаше детско столче с цветни топчета от двете страни на таблата и дървено конче без опашка и без грива.

Работата не спря и по обяд. Един по един инспекторите излизаха да хапнат. Моерс се задоволи само със сандвича, който беше донесъл за него фотографът.

Към два часа се обадиха от службата на Мегре. Съобщиха му, че със самолет от Холандия е пристигнал доста дебел плик, адресиран до него. Каза им да го отворят. Бяха писмата на Мария, написани на холандски.

— Извикайте преводач и му кажете веднага да се захваща за работа.

— Тук ли?

— Да, там. Да не си тръгва от „Кея“, преди да съм дошъл аз.

В поведението на Гийом Сер не бе настъпила никаква промяна. Вървеше по петите им и не пропускаше нито едно тяхно действие или движение. Изглежда обаче, дори за миг не се бе притеснил.

Наблюдаваше Мегре по особен начин и беше ясно, че останалите не го интересуват. Наистина този въпрос трябваше да се решава само между тях двамата. Инспекторите бяха обикновени фигуранти. Дори Съдебната полиция не беше от значение. Борбата между тях носеше много по-личен характер. В погледа на зъболекаря прозираше чувство, което трудно можеше да се определи. Нещо като упрек или презрение.

Във всеки случай, той не се впечатляваше от цялата тази операция на високо равнище, но вече престана да протестира. Понасяше нашествието в своя дом и в интимния си живот с високомерно примирение, без да се забелязва у него каквато и да било тревога.

Безволев човек ли беше, или пък бе коравосърдечен? И двете възможности бяха еднакво вероятни. Телосложението му наподобяваше борец, а поведението му — човек, сигурен в себе си. Въпреки това думите на Мария, че приличал по-скоро на голямо дете, не изглеждаха неуместни. Кожата му имаше белезникав, нездрав цвят. В едно от чекмеджетата бяха намерили цял куп лекарски рецепти, прикрепени на няколко свитъка. Някои от тях бяха отпреди двайсет години. Историята на семейните заболявания сигурно можеше да бъде възстановена с помощта на тези рецепти, някои от които — вече пожълтели. Освен това в банята на първия етаж имаше малко, боядисано в бяло шкафче, в което имаше аптекарски шишенца и най-различни нови и стари кутийки с хапчета.

Тук не се хвърляше нищо, дори старите метли, струпани в един ъгъл на тавана, редом с изхабените и вече втвърдени кожени обувки, които вече никога нямаше да послужат никому.

Всеки път, когато излизаха от някоя от стаите, за да минат към следващата, Жанвие отправяше към шефа си поглед, с който като че искаше да каже: „Пак нищо!“

Защото Жанвие все още очакваше да открият нещо. Дали Мегре, напротив, се надяваше, че няма да намерят нищо? Той не проявяваше никакво учудване, наблюдаваше ги как си вършат работата и само лениво подръпваше от време на време от лулата си. Дори понякога за четвърт час изобщо не поглеждаше към зъболекаря.

Научиха за неговото решение косвено и поради това то имаше още по-поразяващ ефект.

След като Гийом Сер затвори и двете капандури на тавана, всички слязоха. Майка му беше излязла от стаята си, за да наблюдава как си тръгват. Всички се бяха скупчили на стълбищната площадка. Мегре се обърна внезапно към Сер и, все едно му съобщаваше най-естественото нещо на света, каза:

— Сложете си вратовръзка и си обуйте обувките?

Наистина, от сутринта той беше останал по пантофи. Сер веднага разбра и го погледна, очевидно изненадан, но без да показва това. Майка му отвори уста, за да протестира или да поиска обяснение, но Гийом я стисна за ръката и я отведе в стаята й.

Жанвие попита съвсем тихо:

— Ще го арестувате ли?

Мегре не отговори. Не знаеше какво ще направи. Честно казано, беше взел решението именно в този момент, на стълбищната площадка.