Жорж Сименон - Мегре и трупът в кабинета

— Вършете си работата, господа.

Беше едва ли не шокиращо да видят същия този салон на дневна светлина. Сер мина в съседния кабинет и също отвори капаците на прозорците, а после влезе в своя кабинет.

— Когато поискате да се качите на първия етаж, само ме предупредете.

Жанвие поглеждаше от време на време изненадано шефа си. А той определено не беше в доброто си настроение от сутринта, нито от предната вечер. Изглеждаше разтревожен.

— Ще позволите ли да ползвам вашия телефон, господин Сер? — попита той със същата хладна любезност, с която събеседникът му се държеше с него.

— Това си е ваше право.

Мегре набра телефонния номер на Съдебната полиция. Тази сутрин Моерс му бе предал своя заключителен доклад и както комисарят предполагаше, той бе горе-долу отрицателен. Анализът на прахта не беше дал никакъв резултат. По-точно, почти никакъв. В предната част на автомобила, на мястото на шофьора, Моерс беше открил съвсем малко количество тухлена прах.

— Свържете ме с лабораторията. Ти ли си, Моерс? Можеш ли да дойдеш на улица „Дьо ла Ферм“ заедно с хората си и с апаратурата?

Наблюдаваше Сер, който тъкмо палеше дълга тъмна пура и изобщо не трепна.

— Започва голямата игра! Не, няма никакъв труп. Да, ще бъда тук.

И тогава каза, като се обърна към Жанвие:

— Можеш да започваш.

— От тази стая ли?

— От която искаш.

Гийом Сер вървеше по петите им и ги наблюдаваше, без да пророни нито дума. Не носеше вратовръзка и беше облякъл черно сако от алпака върху бялата си престилка. Докато Жанвие изследваше чекмеджетата на бюрото, Мегре прелистваше професионалните зъболекарски картони и си водеше бележки в дебелия тефтер.

Всъщност всичко това до голяма степен наподобяваше комедия. Той щеше много да се затрудни, ако трябваше да обясни точно какво търси. С други думи, ставаше въпрос дали в даден момент Сер ще прояви определено безпокойство на което и да било място в къщата.

Докато претърсваха салона например, той не се и помръдна дори. Продължи да стои неподвижно и с подчертано достойнство, опрял се на камината от кафяв мрамор. Наблюдаваше Мегре и като че се питаше какво ли търси той в неговия каталог. Но сега това приличаше по-скоро на любопитство, отколкото на страх.

— Имате твърде малко пациенти, господин Сер.

Онзи не отговори и само повдигна рамене.

— Установявам, че броят на пациентките ви доста надхвърля броя на пациентите.

Онзи го гледаше, като че искаше да каже: „И какво от това?“

— Виждам освен това, че сте се запознали с Мария ван Аерт именно в качеството си на зъболекар.

Той откри записи за пет нейни посещения в разстояние на два месеца, както и подробно описание на лечението, което й е било прилагано през онзи период.

— Знаехте ли, че е богата?

Онзи отново повдигна рамене.

— Познавате ли доктор Дюбюк?

Той кимна.

— Бил е личен лекар на жена ви, ако не се лъжа. Вие ли й го препоръчахте?

Виж ти! Най-сетне той беше проговорил!

— Доктор Дюбюк лекуваше Мария ван Аерт, преди тя да стане моя съпруга.

— Когато се оженихте за нея, знаехте ли, че е сърдечноболна?

— Беше ми споменавала за това.

— Сериозно ли беше болна?

— Д-р Дюбюк ще ви осведоми, ако той самият смята, че трябва да направи това.

— Първата ви жена също е била болна от сърце, нали?

— Ще намерите свидетелството за нейната смърт някъде между картоните.

Всъщност Жанвие се чувстваше най-неудобно от всички. Зарадва се, като видя, че пристигат специалистите от отдел „Съдебна самоличност“, които щяха да променят донякъде атмосферата в къщата. Когато колата спря пред желязната порта, Мегре отиде лично да отвори вратата, а после каза тихо на Моерс:

— Започваме с най-голяма скорост. Трябва да претърсим най-основно цялата къща.

А Моерс, който беше разбрал и вече беше забелязал едрия силует на Гийом Сер, му отвърна шепнешком:

— Смятате, че това ще му направи впечатление ли?

— В крайна сметка, може би ще направи впечатление поне на някого.

И съвсем скоро домът на зъболекаря заприлича на къща, която е била завзета от разпоредител-оценители предвид предстояща разпродажба на търг. Колегите от „Съдебна самоличност“ не пропускаха от погледа си нито едно кътче. Откачаха портретите и картините, отместиха пианото и фотьойлите, за да погледнат под килимите, изваждаха и струпваха едно върху друго чекмеджета, като изваждаха документите.

Най-напред се появи госпожа Сер. Тя хвърли един поглед отдалече, от вратата, а после се отдалечи, съкрушена. След това се появи Йожени и веднага взе да мърмори: