Жорж Сименон - Мегре и трупът в кабинета

Той отговаряше, без да бърза, като претегляше думите си и ги отронваше една по една, вперил сериозен поглед в комисаря.

— Между документите ви не открих брачния договор. Трябва ли от това да правя извод, че сте се оженили с брачен договор за общо притежание върху имуществото?

— Да, така е.

— Това не е ли изненадващо, като се има предвид възрастта и на двама ви?

— Заради този договор щеше да се наложи да направим опис съответно на моята и на нейната собственост.

— Богата ли беше жена ви?

— Да.

— Също колкото вас или повече?

— Горе-долу колкото мен.

— Изцяло във Франция ли се намира собствеността й?

— Не, само отчасти. От баща си е наследила част от собствеността върху фабрика за сирене в Холандия.

— В каква форма тя съхраняваше останалото си имущество?

— Главно в злато.

— Още преди да се запознае с вас ли?

— Разбирам какво имате предвид, но въпреки това ще ви кажа истината. Именно аз я посъветвах да продаде ценностите си и да купи злато.

— Това злато заедно с вашето ли се намираше в касата?

— Да, заедно.

— И докога остана там?

— До вторник. В ранния следобед, след като беше прибрала почти целия си багаж, тя слезе долу и аз й дадох всичко, което беше нейна собственост.

— Значи в момента на заминаването й тази сума е била в един от двата куфара или в сандъка?

— Да, предполагам.

— Не е ли излизала преди вечеря?

— Не съм я чувал да излиза.

— Значи според вас тя не е излизала, така ли?

Той кимна.

— Обажда ли се по телефона?

— Единственият телефонен апарат в къщата се намира в кабинета, а в този ден тя не го е ползвала.

— Как мога да бъда сигурен, господин Сер, че парите, които намерих в касата, са само ваши, а не ваши плюс тези на съпругата ви?

Без да се вълнува, все със същия уморен или презрителен израз, зъболекарят извади от джоба си зелено тефтерче и го подаде на комисаря. Страниците му бяха покрити с микроскопични цифри. Над тези отляво беше написана буквата „Н“, а над тези отдясно — буквата „М“.

— Какво означава буквата „Н“?

— Ние — искам да кажа, майка ми и аз. Винаги сме имали обща собственост, не сме правили разлика между онова, което принадлежи на мен, и онова, което принадлежи на нея.

— А „М“ без съмнение тук означава Мария, нали?

— Прав сте.

— Виждам една цифра, която се повтаря на равни интервали.

— Тя означава какво е нейното участие в разходите по домакинството.

— Значи всеки месец тя ви е изплащала цената за своята издръжка, така ли?

— Може и така да се каже. Всъщност тя не ми даваше пари, тъй като те се намираха в касата. Просто нейната сметка намаляваше с посочената тук сума.

Мегре продължи да разгръща още няколко минути страниците на тефтерчето, без да казва нищо. После стана и мина в съседния кабинет, а инспекторите веднага се престориха на много заети, както правят учениците в училище.

Шепнешком даде нарежданията си на Жанвие и се поколеба за миг дали да поиска да му качат бира в кабинета. После почти машинално изпи останалото в дъното на една чаша, оставена на бюрото на Ваше.

Върна се пак в своя кабинет. Сер, който не се беше помръднал от мястото си, отново запали една от пурите си и чак след това промърмори доста безочливо:

— Ще позволите ли?

Мегре се зачуди дали да му отговори и повдигна рамене.

— Спомнихте ли си за онова, второто стъкло, господин Сер?

— Изобщо не съм се тревожил за него.

— Но грешите. Би било много по-добре, ако намерите правдоподобно обяснение за него.

— Изобщо не търся обяснение.

— Значи продължавате да твърдите, че само веднъж сте сменяли стъклото на прозореца във вашия кабинет?

— Да, на другия ден след бурята.

— Ще имате ли нещо против да запитаме в метеорологичната служба дали през нощта във вторник срещу сряда в Ньой е имало буря?

— Няма никакъв смисъл. Освен ако това не ви достави удоволствие. Имам предвид бурята миналата седмица.

— Отишли сте на другия ден в железарията на улица „Лоншан“ и сте купили оттам стъкло за прозореца и маджун.

— Нали вече ви казах.

— Твърдите, че оттогава насам не сте влизали повече в този магазин, така ли?

И тогава побутна към него снимката от страницата на ведомостта.

— Защо според вас някой ще си прави труда да вписва за втори път в търговската книга на магазина тази покупка на стъкло за прозорци и на маджун?

— Нямам представа.

— А поради каква причина търговецът ще твърди, че сте идвали в магазина му към осем часа същата онази сутрин?