Жорж Сименон - Мегре и трупът в кабинета

— Точно така. Останалото беше заминало предната седмица.

— Искате да кажете, че е изпратила и други сандъци?

— Сандъци, куфари, кутии. Един камион от агенция за превоз дойде да вземе всичко това в четвъртък или в петък миналата седмица.

— Погледнахте ли надписа на тях?

— Не си спомням точния адрес, но бяха адресирани до Амстердам.

— А господин Сер знаеше ли за това?

— Разбира се.

— Значи е било решено отдавна, че ще заминава?

— Да, след последната й криза. След всяка криза тя почваше да говори за това връщане в родината си.

— Какви са били тези кризи?

— Тя казваше, че били сърдечни.

— Била е болна от сърце, така ли?

— Така изглежда.

— Идвал ли е лекар да я преглежда?

— Да, доктор Дюбюк.

— А вземаше ли някакви лекарства?

— Да, при всяко хранене. Всички те вземаха лекарства. Останалите двама също — всеки си има по едно шишенце с хапчета и едно с капки пред чинията си.

— Гийом Сер болен ли е?

— Не знам.

— А майка му?

— Всички богати са болни.

— Те добре ли се разбираха помежду си?

— Понякога по цели седмици не си говореха изобщо.

— Мария Сер пишела ли е писма?

— Може да се каже — от сутрин до вечер.

— А случвало ли ви се е да носите писмата й до пощата?

— Да, често. Бяха адресирани винаги до едно и също лице, някаква жена със странно име, която живее в Амстердам.

— Семейство Сер богати ли са?

— Предполагам.

— А Мария?

— Тя със сигурност. Иначе той нямаше да се ожени за нея.

— Вие работехте ли при тях, когато те са се оженили?

— Не.

— Знаете ли кой им е прислужвал по онова време?

— Те постоянно си сменят прислужниците. На мен ми е последна седмица. Всеки се маха, след като опознае реда в къщата.

— И защо така?

— Да не мислите, че е много приятно да гледаш как ти броят бучките захар в захарницата и как ти избират наполовина изгнила ябълка за десерт?

— Това старата госпожа Сер ли го прави?

— Да. Под предлог, че на нейната възраст тя работела по цял ден, което си е нейна работа, тя изниква пред теб веднага щом като имаш нещастието да поседнеш дори за една минутка.

— И сигурно ви се кара?

— Не, никога не ми се е скарала. Много ми се ще да видя как ще стане това! Тя прави нещо много по-лошо. Прекалено възпитана е и затова гледа с един такъв скръбен поглед, все едно че тъкмо ти си причината за нейното отчаяние.

— Нищо ли не ви направи впечатление, когато отидохте на работа в сряда сутринта?

— Не.

— Не забелязахте ли, че едно от стъклата на прозорците е било счупено предната нощ или че маджунът на един от прозорците е съвсем отскоро?

Тя поклати глава.

— Вие бъркате деня.

— Кой ден беше тогава?

— Два-три дни по-рано. В деня, когато имаше много силна буря.

— Сигурна ли сте?

— Абсолютно. Трябваше дори да лъскам пода в кабинета, понеже беше наваляло от прозореца.

— А кой сложи новото стъкло?

— Господин Гийом.

— Той сам ли отиде да го купи?

— Да. Беше купил и нов маджун. Беше около десет часа сутринта. Сигурно е ходил до железарията на улица „Лоншан“. В никакъв случай няма да викнат някого да оправи нещо в къщата, ако могат да минат без това. Затуй господин Гийом винаги сам отпушва тоалетните.

— Сигурна ли сте за датата?

— Абсолютно.

— Благодаря ви.

Мегре нямаше повече никаква работа тук. Всъщност нямаше повече какво да прави и на улица „Дьо ла Ферм“. Или пък трябваше да предположи, че Йожени просто повтаря предварително заучени думи. В такъв случай тя лъжеше дори повече от другите.

— Нали не мислите, че те са я убили?

Той не отвърна и тръгна към вратата.

— Заради стъклото на прозореца ли?

В гласа й се долавяше някакво колебание.

— Непременно ли трябва стъклото да е било счупено точно в онзи ден, в който вие казвате?

— Защо? Иска ви се да ги видите в затвора ли?

— Разбира се, това би ми доставило удоволствие. Обаче преди малко ви казах самата истина…

Тя съжаляваше за това. Малко й оставаше да промени показанията си.

— Можете все пак да отидете до железарията и да попитате дали е купил оттам стъклото и маджуна.

— Благодаря ви за съвета.

Той спря за момент пред един магазин, който беше точно железария. Обаче не беше онзи, който търсеше. Изчака малко и спря едно такси.

— Улица „Дьо ла Ферм“.

Нямаше смисъл да оставя Торанс и инспектора от Ньой да се мотаят още по тротоарите. Изведнъж в съзнанието му се появи споменът за Ернестина и онази комедия, която му беше изиграла на улица „Лунна“. Сега това не му се видя никак странно и се замисли за нея. Понеже именно тя го бе накарала да тръгне по тази следа. А той беше хукнал глупаво право напред. Бяха го направили за смях дори тази сутрин, в кабинета на полицейския комисар.