Жорж Сименон - Мегре и трупът в кабинета

— Кажете на господин Сер да влезе! — каза той на дежурния полицай.

След това му посочи стол, облицован с червено кадифе.

— Седнете, господин Сер. Става дума за обикновена проверка, затова няма да злоупотребявам с времето ви.

Комисарят погледна внимателно един документ, който му бяха донесли току-що.

— Вие ли сте собственик на лека кола с регистрационен номер RS 8822L?

Зъболекарят кимна. Мегре беше седнал на перваза на прозореца и го наблюдаваше. Изглеждаше дълбоко умислен.

— Тази лека кола продължава ли да бъде ваша собственост?

Последва ново кимване с глава.

— Кога сте я ползвали за последен път?

— Предполагам, че имам правото да знам защо ми задавате тези въпроси?

Полицейският комисар взе да се върти на стола си. Никак не му харесваше задачата, която Мегре му беше възложил току-що.

— Да предположим, че леката ви кола е катастрофирала…

— Наистина ли е станало така?

— Да предположим, че са ни съобщили нейния номер като номер на лека кола, блъснала пешеходец.

— И кога е станало това?

Служителят хвърли укорителен поглед към Мегре.

— Във вторник вечерта.

— И къде е станало това?

— Близо до Сена.

— Колата ми не е излизала от гаража във вторник вечерта.

— Някой би могъл да я използва без ваше знание.

— Не вярвам. Гаражът се заключва.

— Значи вие твърдите, че не сте използвали колата си във вторник вечерта, нито пък по-късно през нощта, така ли?

— Къде са свидетелите на катастрофата?

Отново последва отчаян поглед от страна на полицейския комисар по адрес на Мегре. И тъй като разбираше, че това няма да доведе до нещо смислено, му направи знак да не настоява повече.

Зъболекарят стана и за миг като че изпълни целия кабинет с масивното си тяло. После си сложи сламената шапка и като хвърли продължителен поглед към Мегре, излезе от стаята.

— Направих каквото можах, нали видяхте.

— Да, видях.

— Успяхте ли да получите някаква информация?

— Може би.

— Този човек може да ни създаде неприятности. Той си знае правата.

— Да, знам.

Като че без да иска, Мегре бе започнал да имитира зъболекаря. Гледаше със същия мрачен и неподвижен поглед. После тръгна на свой ред към вратата.

— В какво го обвинявате, Мегре?

— Все още не знам. Възможно е да е убил жена си.

Отиде да благодари на Вано, после излезе навън, където го чакаше колата на Съдебната полиция. Преди да се качи в нея, изпи една чаша в бара на ъгъла и като се погледна в огледалото, се запита как ли би изглеждал със сламена шапка. После по лицето му се изписа странна усмивка. Помисли си, че сега, може да се каже, започваше битка в тежка категория. Каза на шофьора:

— Минете по улица „Дьо ла Ферм“.

Недалеч от номер 43 А забелязаха Сер, който вървеше по тротоара с широки крачки, леко небрежно. Както повечето дебеланковци, стъпваше малко разкрачено. Пак пушеше една от обичайните си дълги пури. Когато минаваше покрай гаража, вероятно забеляза инспектора, който стоеше там на пост, обаче онзи нямаше къде да се скрие.

Мегре се поколеба за миг дали да не нареди на шофьора да спре пред къщата с черната желязна порта. Но с каква цел? Освен това вероятно нямаше да го пуснат вътре.

Ернестина чакаше в остъклената чакалня на „Ке дез’ Орфевр“. Той я въведе в кабинета си.

— Има ли нещо ново? — попита го тя.

— Абсолютно нищо.

Мегре беше в лошо настроение. Тя не знаеше, че обикновено в началото на трудно разследване можеше да се каже направо, че обичаше да бъде в лошо настроение.

— А пък аз получих една картичка тази сутрин. Донесох я да ви я покажа.

И тя му подаде една цветна пощенска картичка, на която беше изобразена сградата на кметството в Хавър. Върху нея нямаше никакъв текст, никакъв подпис, само адресът на Дангаланата — „до поискване“.

— От Алфред ли е?

— Да, с неговия почерк е написано.

— Значи не е заминал за Белгия?

— Така изглежда. Сигурно го е било страх да мине през границата.

— Мислите ли, че ще се опита да се качи на някой кораб?

— Не, не мисля. Той никога не е стъпвал на кораб. Ще ви попитам нещо, господин Мегре, обаче ще трябва да ми отговорите честно. Да предположим, че той се върне в Париж, какво ще стане след това с него?

— Искате да знаете дали ще го арестуват ли?

— Да.

— Не могат да го арестуват, след като не е бил заловен на местопрестъплението и след като, от друга страна, Гийом Сер не е подал оплакване и дори отрича някой да е влизал с взлом в дома му.