Жорж Сименон - Мегре и трупът в кабинета

— Имате ли някакви вести от нея?

— Не, и не разчитам да получа. Вие криете някои факти и това ме озадачава. Както и що се отнася до шумовете през нощта, аз смятам, че няма нищо тайнствено. Достатъчно е да погледнем нещата право в очите и те веднага стават съвсем прости.

Тя гледаше Мегре, уверена в себе си. И на него му се стори, че го възприема донякъде като дете, в известен смисъл, като втори Гийом. Като че искаше да му каже: „Признайте си какво ви тежи на сърцето. Не се бойте. Ще видите, че за всичко ще се намери обяснение.“

Той също я погледна право в очите.

— Онази нощ някакъв мъж се е промъкнал в дома ви.

В погледа на старата дама прозираше недоверие, донякъде примесено със състрадание. Все едно Мегре още вярваше, че има караконджули.

— С каква цел?

— За да ограби огнеупорната ви каса.

— И направил ли го е?

— Влязъл е у вас, като е изрязал стъклото на прозореца, за да може да го отвори.

— Онова стъкло, което вече се беше счупило от бурята ли? И сигурно след това го е сложил на мястото му?

Тя, както и преди, не приемаше насериозно неговите думи.

— И какво е откраднал?

— Нищо не е откраднал, защото в един момент електрическото му фенерче осветило нещо, което той не очаквал да види в стаята.

Тя се усмихна.

— Какво е това нещо?

— Трупът на една не толкова млада жена, който би могъл да принадлежи на вашата снаха.

— Той ли ви каза това?

Той погледна ръцете й в бели ръкавици, които не трепваха.

— Защо не кажете на този човек да дойде тук и да повтори пред мен своите обвинения?

— Той не е в Париж.

— Не можете ли да му наредите да дойде тук?

Мегре предпочете да не отговаря на този въпрос. Не беше особено доволен от себе си. Вече се питаше дали и той не е попаднал под влиянието на тази жена, притежаваща покровителствената ведрост на майка игуменка.

Старата дама не стана, не се развълнува и дори не се възмути.

— Не знам за кого става дума и дори не искам да знам. Вероятно си имате основателни причини да вярвате на този човек. Той е крадец, нали? А аз съм само една стара жена на седемдесет и осем години, която никога никому не е причинявала зло. Позволете ми, след като вече знам това, да ви помоля да дойдете незабавно у дома. Ще ви отворя всички врати, ще ви покажа всичко, което искате да видите. А когато синът ми научи за това, той от своя страна също ще отговори на въпросите ви. Кога ще дойдете, господин Мегре?

Сега тя вече се изправи, все така спокойна: нямаше и капка агресия у нея, като се изключи леката горчивина в гласа.

— Може би днес следобед. Още не знам. Синът ви дали е използвал колата си през последните няколко дни?

— Ще можете ли вие самият да го попитате за това?

— Вкъщи ли е сега?

— Вероятно да. Беше там, когато излязох.

— А Йожени там ли е?

— Със сигурност.

— Благодаря ви.

Мегре тръгна да я изпрати до вратата. Но малко преди да стигне до нея, дамата се обърна.

— Искам да ви помоля за една услуга — каза му тя тихо. — След като си тръгна, опитайте се поне за малко да се поставите на мое място, да забравите, че през целия си живот сте се занимавали само с престъпления. Представете си, че изведнъж започват на вас самия да задават въпросите, които току-що ми зададохте, и че подозират вас самия за нечие хладнокръвно убийство.

Тя не каза нищо повече. Само добави:

— Доскоро, господин Мегре.

След като дамата затвори вратата след себе си, Мегре остана за известно време неподвижен. После отиде до прозореца, погледна и веднага забеляза старата дама, която ситнеше в най-големия пек към моста Сен Мишел. Той вдигна телефонната слушалка.

— Свържете ме с полицейското управление в Ньой.

Поиска да говори не с полицейския комисар, а с един от инспекторите, когото познаваше добре.

— Вано? Мегре се обажда. Добре съм, благодаря. Слушай, имам една деликатна задача за теб. Скачай в една от колите и върви на улица „Дьо ла Ферм“, номер 43А.

— При зъболекаря ли? Жанвие мина вчера вечерта оттук и ми разказа цялата история. Става дума за някаква холандка, нали?

— Няма значение. Просто нямаме време. Онзи тип не е от сговорчивите, а пък не ми се ще да изисквам заповед за обиск точно в този момент. Трябва да действаш бързо, преди майка му да се е прибрала вкъщи.

— Тя далече ли е?

— Точно до моста Сен Мишел. Предполагам, че ще вземе такси.

— А аз какво да правя с него?

— Кажи му да Дойде с теб под някакъв предлог. Кажи му каквото щеш, например, че трябва да свидетелства…