Жорж Сименон - Мегре и трупът в кабинета

— А не е ли ставало дума за развод?

— Нали ви казах, ние сме католици. Освен това моят син няма никакво желание да се жени отново. Но не разбирам какво може да е станало, за да пристигне полиция в дома ни.

— Госпожо, бих искал да ви помоля да ми разкажете какво точно се е случило във вашия дом във вторник вечерта. Един момент. Нямате прислужница, нали?

— Не, господине. Нашата прислужница Йожени идва всеки ден в девет часа сутринта и остава до пет часа.

— Тук ли е днес?

— Не, улучили сте точно почивния й ден. Утре ще бъде на работа.

— Някъде в този квартал ли живее?

— Живее в Пюто, от другата страна на Сена, над една кинкалерия, точно до моста.

— Предполагам, че е помогнала на снаха ви да си стегне багажа?

— Да, тя свали куфарите долу.

— Колко куфара бяха?

— Един сандък и два кожени куфара. Имаше и кутия за скъпоценности и един несесер с тоалетни принадлежности.

— Значи онзи ден Йожени си е тръгнала в пет часа, както обикновено, така ли?

— Точно така. Извинете ме за това, че съм толкова развълнувана, но за първи път ме разпитват по този начин и трябва да си призная, че…

— Синът ви излизал ли е онази вечер?

— Какво разбирате под „вечер“?

— Да речем, малко преди вечеря?

— Да, отиде да се поразходи, както обикновено.

— Предполагам, че е отишъл да си изпие аперитива?

— Той не пие.

— Никога ли?

— Е, само по една чаша вино, разредено с вода, по време на хранене. Да не говорим за онези ужасни напитки, които наричате аперитиви.

Мегре имаше чувството, че Боасие, който кротко си седеше на фотьойла, в този момент с удоволствие вдишва мириса на анасон, все още лъхащ от мустаците му.

— Седнахме да вечеряме веднага след като той се прибра. Всяка вечер прави една и съща обиколка. Този навик му остана от времето, когато имахме куче, понеже трябваше да се извежда всеки ден в определено време. И трябва да кажа, че това му се превърна в навик!

— Нямате ли вече куче?

— Не, от четири години. Откакто нашият Биби умря.

— А котка?

— Снаха ми изпитваше ужас от котките. Виждате ли?! Пак говоря в минало време. То е само защото смятаме, че онова време е вече отминало.

— Значи седнахте и тримата на масата, така ли?

— Мария слезе, след като бях сервирала супата.

— Нямаше ли някакви спорове?

— Не, никакви. Вечерята мина в мълчание. Но знаех, че въпреки всичко Гийом е много развълнуван. На пръв поглед изглежда флегматичен, но всъщност е изключително чувствително момче. Когато човек е живял с някого повече от две години…

Мегре и Боасие не чуха нищо. Обаче старата жена имаше остър слух. Тя наведе глава, като че за да чуе по-добре. Това беше нейна грешка, понеже Мегре веднага разбра, стана и отиде да отвори вратата. Зад нея, видимо притеснен, стоеше мъж, който наистина беше по-висок, по-едър и по-дебел от комисаря. Изглежда, беше слушал от известно време разговора им.

Майка му не беше излъгала, като бе казала, че той си подремва следобед. Редките му разрошени коси бяха залепнали по челото. Беше навлякъл набързо панталон върху разкопчаната си бяла престилка. Носеше платнени пантофи.

— Влезте, господин Сер — каза Мегре.

— Моля да ме извините. Чух някакъв шум и си помислих, че…

Говореше, без да бърза и без да откъсва тежкия си, муден поглед от тях.

— Господата са от полицията — обясни майка му, като ставаше.

Той не попита нищо, само ги изгледа отново, а после закопча престилката си.

— Госпожа Сер ни каза току-що, че жена ви е заминала онзи ден.

Този път той се обърна към старата жена и сбърчи вежди. Едрото му тяло беше отпуснато, както и лицето, но за разлика от мнозина дебеланковци не създаваше впечатление за весел човек. Кожата му беше матова и много бледа. Имаше кичури кафяви косми в ноздрите и ушите, а веждите му бяха огромни и много гъсти.

— Какво по-точно желаят господата? — попита той, като произнасяше отсечено сричките.

— Не знам.

Мегре беше изпаднал в твърде затруднено положение. Боасие се чудеше как ли ще се справи комисарят с тази ситуация. Тези не бяха от хората, на които можеш да разправяш врели-некипели.

— Честно казано, господин Сер, съвсем случайно стана въпрос за жена ви в хода на разговора. Майка ви ни съобщи, че сте си легнали, за да дремнете, и си поприказвахме, докато ви чакахме. Виждате ни тук двамата с моя колега — думата „колега“ доставяше огромно удоволствие на Боасие! — тъй като имаме основание да смятаме, че сте били жертва на опит за кражба.