Жорж Сименон - Мегре и трупът в кабинета

— Да отидем за по една бира, а?

Тя гледаше въпросително към тях, докато се приближаваха.

— Какво прави днес — попита госпожа Мегре, докато сядаха на масата пред отворения прозорец.

В отсрещните къщи хората също вечеряха и навсякъде се виждаха същите светли петна от ризите на мъжете, свалили саката си. Някои, вече привършили с вечерята, стояха облакътени по первазите на прозорците. Дочуваха се музика от радио, бебешки плач и човешки говор. Някои портиерки бяха изнесли вече столовете си по входовете.

— Нищо особено — отвърна Мегре. — Някаква история с една холандка, която може би е била убита, но може и да не е и да продължава спокойно да си живее някъде.

Беше още рано да споменава за подробности. През този ден се беше държал, общо взето, като истински лентяй. Тримата с Боасие и Ернестина още дълго седяха на малката тераса на улица „Дьо ла Фарм“, но най-възбудена от тримата беше тя.

В един момент се беше възмутила:

— Значи той казва, че всичко това не е вярно, така ли?

Собственикът им беше поднесъл по една половинлитрова халба наливна бира.

— Всъщност той нищо не каза. Само майка му говореше. Може да се каже, че той направо ни изхвърли от дома си.

— Значи той твърди, че не е имало труп в кабинета му, така ли?

Разбира се, вече беше успяла да се осведоми от собственика на заведението за жителите на къщата с желязната порта.

— Но защо тогава не е предупредил полицията, че някой се е опитвал да го ограби?

— Той твърди, че никой не се е опитвал да го ограби.

— А не липсваше ли едно стъкло на някой от прозорците?

Тя вероятно добре познаваше навиците на Тъжния Алфред. Боасие погледна към Мегре, като че го съветваше да си мълчи, но комисарят не му обърна внимание.

— Едно от стъклата наистина скоро е било сменено. Изглежда, било счупено преди четири-пет дни, когато имаше буря.

— Той лъже.

— Със сигурност някой от всички лъже.

— Мислите, че съм аз, така ли?

— Не съм казал такова нещо. Може да е Алфред.

— Но защо ще ми разправя някакви си бабини деветини по телефона?

— А може и да не е разказвал нищо — намеси се Боасие, който я наблюдаваше внимателно.

— Но за какво ми е да си измислям тази история? И вие ли си мислите така, господин Мегре?

Той едва-едва се усмихваше. Чувстваше се добре, беше изпаднал в състояние на едва ли не пълно блаженство. Бирата беше прясна, а тук, в сянката, се носеше мирис също като на село, може би заради това, че Булонският лес беше съвсем наблизо.

Беше един истински мързелив следобед. Изпиха по две половинлитрови бири. А после, за да не оставят момичето само толкова далече от центъра на Париж, го качиха в своето такси и го оставиха в Шатле.

— Обадете ми се веднага щом получите писмо от съпруга ви.

Чувстваше, че тя е разочарована от него, сигурно си го е представяла съвсем друг. Вероятно си казваше, че вече е остарял, станал е като всички останали и няма особено желание да се занимава с нейния случай.

— Искате ли да отложа отпуската си? — му беше предложил Боасие.

— Предполагам, че жена ви вече е стегнала куфарите?

— Вече са на гарата. Трябва да тръгнем с влака в шест часа утре сутринта.

— Заедно с дъщерята?

— Разбира се.

— Е, тръгвайте тогава.

— Няма ли да имате нужда от мен?

— Нали вече ми дадохте досието?

След като остана сам в кабинета си, замалко да задреме във фотьойла. Осата вече беше отлетяла. Слънцето огряваше другата страна на кея. От обяд Люка вече беше излязъл в отпуска. Повика Жанвие, който тази година пръв си беше взел отпуската, още през юни, заради сватба на някого от фамилията.

— Седни. Имам работа за теб. Свърши ли с доклада си?

— Току-що свърших.

— Добре тогава. Записвай си. Най-напред ще трябва да отидеш в кметството на Ньой и да потърсиш моминското име на една холандка, която преди две години и половина се е омъжила за някой си Гийом Сер, с постоянно местожителство на улица „Дьо ла Ферм“, 43А.

— Лесна работа.

— Вероятно. Преди това сигурно е живяла известно време в Париж. Опитай се да разбереш къде точно, какво е правела, нещо за семейството й, дали е имала пари и т.н.

— Разбрано, шефе.

— Казват, че е напуснала дома на улица „Дьо ла Ферм“ във вторник, между осем и девет часа вечерта и е взела нощния влак за Холандия. Отишла сама да си хване такси на ъгъла на булевард „Ришар-Валас“, за да натовари в него куфарите си.