Мехмет Сомер - Убийството на Бусе

— Кой?

— Не знам, и аз това се опитвам да открия. Имам нужда от помощ. Не знам какво да направя. А ти намери да се дразниш на мен.

— Ами откъде да знам, скъпичка, издразних се. Аз като се издразня веднъж, и край. Всичко свършва накуп. И в кашон да съм, щом се издразня, ставам. Ако ще Кадир Инанър да е, приключва в същия момент. Виж, него много го харесвам. Според мен колкото е по-възрастен, толкова по-хубав мъж става. Само да поиска, веднага ще дотичам. Ще си вържа главата и ще седя до коленете му. Роб ще му стана, разбираш ли.

Потокът на мисълта й и говоренето й във форма на неороман в стил Натали Сарот направо ме разби. Веднага промених мнението си за интелекта й. Успях да се сдържа и да не се засмея.

— Тук е трудно да разговаряме. Ако искаш, да пийнем някъде по един чай и да си поприказваме. Имам нужда от твоята помощ.

Все още се оглеждаше наоколо. Навалицата се увеличаваше, личеше си, че тя не иска да изпуска шоуто, не иска да пропусне възможността да излезе и да се забавлява. Нямаше време за нерешителност. Хванах я за ръката.

— Хайде да тръгваме, ще ти разкажа.

Веднага щом се качихме в колата, разказах на Гьонюл онази част от историята, която тя трябваше да знае. Хюсеин, който по един ненатрапчив начин слушаше много внимателно, също се информира допълнително. Дори накрая се намеси и сам разказа как сутринта срещнал Бусе пред клуба, докато тя панически търсела мен, и я докарал у нас. Освен това с най-емоционалния си мъжки глас добави, че не съм го пуснала у дома и съм отказала неговата помощ, и зачака одобрение. Кака Гьонюл веднага му го даде:

— Готин като лъв. Може ли да не помогне. Със сигурност би бил полезен. Нали?

Хюсеин се размекна от комплиментите. Сякаш смяташе, че със съгласието на Гьонюл е получил и моето.

— Не е ли така? — каза той и ми намигна неуместно.

Този Хюсеин си търсеше боя, след като приключим. В центъра на квартала от бордюр на бордюр, със салта във въздуха.

Гьонюл беше забравила какво търсим и се бе концентрирала върху Хюсеин.

— Откъде си?

— Истанбул — рече Хюсеин. — Цялата рода сме от Истанбул. И по майчина линия, и по бащина.

— Истанбулците са вежливи хора. Обичат игрите в леглото.

Стана ми интересно с кой метод на сравнение и оценка стигна до това обобщение.

— Той си е мъжкар. Топлината му би стигнала за всяко момиче. Истинските мъже нямат време за свенливост. Те не преследват, тях ги преследват.

Ако се съди по начина, по който въртеше очите си, Гьонюл много беше харесала Хюсеин, обявяваше намерението си да го „грабне“, ако аз продължа да кокетнича.

— Летните нощи са достатъчно горещи — казах. — Понякога трудно понасям даже собственото си тяло.

Хюсеин не пропусна възможността.

— Можем да те охладим при необходимост — намеси се той и веднага върна онази мазна усмивка.

Нагъл тип. Това вече беше прекалено. Без да се съобразявам, че се движим доста бързо по булевард „Ватан“, го пернах силно по врата, под лявото ухо, така че да го заболи здраво. Естествено, привидяха му се светкавици от удара. Издаде странен звук. Но, браво, продължи по пътя, без да се разсейва.

— Е, обиждаш ме сега. От снощи насам зарязах всякаква работа и ти служа като частен шофьор. А виж ти какво правиш. Пошегувахме се, нали. Разбрах, каза ми „не си мой тип“. Добре. От три часа сме заедно в колата, един път не се случи да си отвориш устата и да кажеш нещо. И това добре. Но поне не ме наранявай де! Какво сега, лошо ли е, че те харесвам.

— Прав е. — Само това оставаше — Гьонюл да го подкрепи. — Мъж с вежди и очи е. Млад. Красив. Точно като мистър от конкурс за красота е.

— Извинявай, но както разбираш, в момента съм достатъчно напрегната. Трябва да побързаме. А твоята свалка отгоре на това ме изкара извън релси.

Гьонюл ме ощипа в смисъл на „браво“ с тутакси придобита близост. Въобще не обичам такива неща. Усмихнах се насила. Продължи да ме подбутва в смисъл на „продължавай“.

— Хайде, поне кажи къде отиваме, за да може Хюсеин да се насочи натам — добавих аз.

Гьонюл се намръщи, че въпросът с игривите шегички приключи, и ме погледна с най-неразбиращия си и наивно-глуповат поглед:

— Ти ни покани, майче, да пийнем някъде по нещо. Да не излезе сега, че аз се правя на интересна.

Хюсеин скочи:

— Како, майката на госпожа Бусе, как се казваше, нали искаме да отидем у тях.

Гьонюл се приготви да се заяжда:

— Майка ти е кака.

— Сабиха — намесих се аз.

— Но е много далеч. Чак там, където дяволът сере мед. Поне да хапнем нещо и после да отидем, дори още не съм вечеряла. От тъга усещам ли се какво правя въобще. Ей тъй набързо излязох сутринта. — Погледна се как изглежда, като че ли за първи път се виждаше. — Много неподходящо съм се облякла. А тези обувки колко старомодно изглеждат.