Мехмет Сомер - Убийството на Бусе

— Непременно ще ви чакам. Елате.

Вратата на апартамент номер седем беше притворена и все пак позвъних. Отвътре се чуваше веселият глас на телевизора, но никой не се появи. Казах: „Добър вечер“, бутнах вратата и влязох. Останалите след мен. По принцип предчувствам неприятностите. И точно там, на входа, я предусетих. В апартамента беше тъмно. Нямаше друга светлина освен тази, която излъчваше екранът. Някои гледат телевизия на тъмно, за да икономисат и да не се увеличава сметката за електричество. Проследих звука на телевизора. Видях жена да седи срещу екрана в стая, пълна догоре със стари фотьойли и възглавници. По средата на челото й имаше дупка от куршум. Главата й беше паднала назад.

Ето, това сигурно беше убийство. Възрастните жени по принцип не умират във фотьойлите си пред телевизора с дупка от куршум по средата на челото си.

Хюсеин попита:

— Умряла ли е?

Кимнах. Гьонюл пусна един писък с най-мъжкия си глас.

— Открили са я — казах аз.

— Сега вече затънахме в лайната — въздъхна Хюсеин. Беше пребледнял.

Трябваше или да съобщим в полицията, или час по-скоро да изчезваме. Изчезването не беше много разумно. Все пак пълничката жена на долния етаж ни беше видяла. Освен това от момента, в който влязох в апартамента, бях докосвал вратите. Бях оставил пръстови отпечатъци на куп места. Добре, нашата полиция много не се занимава с тези неща, но все пак трябваше да бъдем предпазливи. Пък и от какво имаше да се плашим? Нашето положение беше ясно. Бяхме дошли да изкажем съболезнованията си на майката на починалия ни приятел, не сме успели да я намерим и затова сме се качили при съседа й на горния етаж — така сме открили трупа.

Съвсем несъзнателно се заслушах в телевизионната игра, която се излъчваше: „Кои от изброените не са видове образувания на релеф? А. Хорст. Б. Грабен. В. Пенеплен. Г. Пиноник“. Не знам какъв смисъл имаше, докато се опитвах да мисля за други неща, но отговорът беше „Г. Пиноник“. Доколкото помня, хорст и грабен бяха видовете образуване на релеф в Егейския регион, а пенеплен беше видът на релефа около Истанбул. Без да съм напълно сигурна, „Пиноник“ май беше име на химикал. Когато си убеден в останалите три, е лесно да пресяваш. Играчът, естествено, използва правото си на жокер.

Гласът на Гьонюл ме върна от състезанието в стаята:

— Како, коя е тази жена, за бога?

Не е ли госпожа Сабиха? Очевидно не е. И съвсем естествено, не можеше да се очаква, че я познавам. Обърнах се към нея с огромен въпросителен знак на лицето си. Схвана положението, макар и не от първия път.

— Тази жена не е госпожа Сабиха — каза тя.

Играчът използва жокера 50 на 50, компютърът изключи опциите хорст и пенеплен. Трябваше да се откъсна от състезанието. Положението съвсем се обърка.

Бяхме изправени срещу нов труп. И аз си създадох собствен състезателен въпрос: А. Това е едно съвсем различно убийство. Б. Имаме си работа със сериен убиец, който ликвидира всеки изпречил му се. В. Тази жена, която и да е тя, беше убита по погрешка вместо сляпата Сабиха. Г. Писмото и снимките защо са толкова ценни?

Засега трябваше да изключим опция „Г“.

Хюсеин сложи ръка на рамото ми:

— Ако искаш, да си тръгваме час по-скоро.

Хванах ръката нежно и я свалих от рамото си.

— Не става.

Обобщих ситуацията на висок глас и за тях: при всички положения, ако решим да се занимаваме с полицията, това ще доведе до прекарване на нощта в тяхната компания и под техен контрол, Гьонюл ще бъде доста малтретирана, ще посети венерическия, а Хюсеин бог знае какво ще преживее.

Играчът настоя за „грабен“ и, разбира се, загуби.

Тялото все още не беше изстинало напълно. Тоест не беше минало много време от смъртта. Кой беше този човек? Писмото и снимките, които можеше да се използват като материал за изнудване, наистина ли заслужаваха тези убийства? Как щях да разбера кой е той? Къде беше госпожа Сабиха? Какво се бе случило с писмото и снимките?

След като новият труп не е на майката на Бусе/Февзи, госпожа Сабиха трябва все още да е жива. Отново прецених възможните варианти наум. Реших да се допитам до зрителите.

— Вижте — казах аз, — ако тази жена не е Сабиха, ние непременно трябва да я намерим, не, не нея, трябва да намерим писмото и снимките.

— Но преди всичко веднага да излезем оттук. Не обичам полицията — обади се Гьонюл.

Беше права, и аз не я обичам. Въобще не вярвам и Хюсеин да храни някаква симпатия към полицаите. Все пак таксиметровите шофьори бяха най-лесната им плячка, полицията можеше да им се налага и да ги глобява, те бяха хокани и обиждани от ченгетата, накратко, за тях бяха образец на изкупителни жертви.