Мехмет Сомер - Убийството на Бусе

Докато полицейската кола с виеща сирена се доближаваше към кооперацията, ние се бяхме качили в таксито, което Хюсеин беше паркирал пред една тъмна порутена сграда, и вече пътувахме, анализирайки ситуацията.

Дори и да не открием госпожа Сабиха, ние трябваше да стигнем до стаята на Бусе/Февзи. Щеше да е доста трудно да успеем, докато полицията беше обсадила кооперацията. Затова тази алтернатива бе елиминирана.

В една и съща кооперация, в два апартамента един под друг, две възрастни жени да станат жертви на убийство, си беше много повече от случайност. Тоест беше доста невъзможно. Добре, ако убийците са ликвидирали жената от горния етаж по погрешка, вземайки я за госпожа Сабиха, това можеше да ни спечели време да открием Сабиха и снимките и писмата. Ако госпожа Сабиха е в техните ръце, всичко, така или иначе, щеше да се промени. Ако са дошли в момента, в който тя се е качила на гости на горния етаж, може би са я взели и са очистили другата. В такъв случай нямаше какво да се направи.

— Къде отиваме? — попита Хюсеин.

— Нали говорихте за Етап. Обеща ми вечеря, да не забравиш.

Гьонюл, тоест Метин, между толкова много събития можеше да мисли за вечеря. Когато се ядосам, се обръщам към момичетата с мъжките им имена, с които са регистрирани.

— Метин, виж, между толкова много неща…

— Ааа, не, кълна се, не можеш да се отметнеш. Да не си обещавал. И бездруго светски личности като теб винаги се отмятат. Такива като теб имат скорпион в джоба си.

След толкова напрежение това вече беше прекалено.

— Добре — казах, — ще черпя. Вие двамата вървете. Аз имам работа. Но ще платя сметката.

Хюсеин веднага заби спирачки и се обърна назад:

— И дума да не става! Това е точно до нашия квартал.

— Е, какво, от Гьонюл ли се срамуваш? — настъпих го аз. Щом ми се сваляше пред всички, можеше да се движи и с някого като Гьонюл. Ето, това изискваше смелост.

— На мен ми писна вече от тази работа — каза той. — Отивайте където искате. Яжте каквото искате. Не ме интересува. Не ме намесвайте. Чухте ли!

— Аааа… какво ти става, бе? Че какво ми има на вида! Ама че е невъзпитан!

— Добре… успокойте се — казах аз. — Гьонюл, миличка, положението е критично, времето е малко за разрешаване на този въпрос. Нали разбираш?

— Не съм глупачка все пак. Какво има за разбиране?

— Тогава, ако искаш аз все пак да почерпя, отиди сама или, ако си съгласна, някой друг път да го направим.

Обиденото изражение на лицето на Гьонюл си личеше от увисналата й долна устна.

— Ако отида сама, сякаш ще ме пуснат вътре.

От една страна, у мен избухваха някои състрадателни чувства и хомосексуалният ми фанатизъм, а от друга — се ядосвах на това момиче.

— Тогава някой друг ден ще отидем заедно. Обещавам.

— Добре де, разбрах, отмяташ се. Педал, какво да му кажеш.

Приемаше се за жена и затова смяташе, че ме обижда тежко, като ми каже „педал“.

Хюсеин се протегна от предната седалка с най-младежката си раздразнителност и я хвана за яката:

— Ти как си позволяваш да говориш по този начин, ма!

— Остави — казах. — Аз сама ще се защитавам, ако е необходимо.

След като й пуснаха яката, Гьонюл веднага се съвзе:

— Добре, нека да не е тази вечер, но не забравяй, че обеща. Аз няма да забравя. Но за да е сигурно, да се разберем за ден — добави тя.

Идеше ми да я разкъсам, потиснах това чувство, на което не може да се устои.

— Ще ти дам телефона си, обади ми се другата седмица. Ако искаш, ела в клуба. Ще се видим — казах.

— Аз не ходя по такива места като Етилер и Таксим. Моят район е Аксарай, Бааджълер… и понякога Топкапъ. Нали разбираш.

— Ето, записвам ти номера си.

— Обаче гледай да го запишеш правилно. После да не излезе грешен номер. Недей да правиш като младите гейове.

Засмях се наум. Но все пак написах номера на клуба.

Взе листчето и попита:

— Како, как ти беше името, момиче?

Слезе в центъра на Аксарай.

Пътувахме към Ункапанъ под погледа на Хюсеин, който виждах в огледалото да казва „откъде ни я натресе тази“. Точно в този момент се сетих да погледна към таксиметровия апарат. Вероятно досега беше натрупал цяло състояние. Беше изключен.

— Апаратът се е изключил.

— Не съм го включил, за да се изключва.

— Защо не го включи? Това ти е прехраната.

— Като видях как се отнасяш към мен, вече съжалявам, че не го включих, но здраве да е. Ще ми платиш с нещо, което намериш за подходящо. Така или иначе, не желаеш моята помощ. Не сме и партньори. По филмите детективите са партньори, нали работят по двойки, ние не сме като тях.