Мехмет Сомер - Убийството на Бусе

Облякох си прозрачното боди в телесен цвят. Беше с дълги ръкави и ми стягаше здраво цялото тяло. Дългата черна пола с цепка до кръста, беше допълнена с дантелени чорапи в цвят на кожата и десен по подобие на бодито. А на раменете си, понеже беше на мода, наметнах изработения от чиста коприна шал в меден цвят.

Обадих се на стоянката, за да си повикам такси, и предупредих да не ми изпращат Хюсеин. В момента не бях в състояние да се боря и с неговите опити да флиртува. Нямало го и без това, бил излязъл по работа.

Тъкмо тръгвах, когато телефонът започна да звъни. Така или иначе, имах телефонен секретар. При нормални обстоятелства можех да кажа, че който иска, ще остави съобщение, но обстоятелствата въобще не бяха нормални. Не го пренебрегнах. Отключих вратата, която вече бях заключил, и влязох вътре на бегом. Докато стигна до телефона, секретарят се беше включил, моят глас казваше: „Ако оставите съобщение, в най-скоро време ще ви върна обаждането, мерси.“

Не можах да реша дали да вдигна слушалката, или да изчакам обаждащият се да остави съобщение. Мъжки глас си прочисти гърлото. И затвори, без да остави съобщение. Който и да бе той, беше от тези, които ме дразнят най-много, като затварят, без да оставят съобщение.

Джюнейт ме посрещна на вратата с подсвиркване.

— Шефке, отново си като бомба. Каква хубава блуза. Напълно си подхожда с чорапите.

В това момче също имаше нещо объркано, но както и да е. Хетеромъжете не гледат дрехите на момичетата, а това, което е под тях.

Клубът беше почти пълен, въпреки че все още бе рано. Напреднах, усмихвайки се на момичетата и клиентите, които бяха нашите благодетели. Хасан беше на бара при Шюкрю. Когато ме видя, започна паникьосано да размахва ръцете си. Доближих се и се протегнах към него през бара. „София е тук!“, каза той като член на секретните служби, издаващ тайна на Пентагона.

Ето това беше странно. Аз толкова я търсих, а тя, макар и малко късно, се вдигнала и дошла при мен. Бяха изминали години, откакто София се беше оттеглила или най-малкото не посещаваше места като нашето. От една страна, не беше ясно точно с каква вода се върти мелницата, а от друга — в нашата общност бе възприето обяснението: „Един богат дъртак я затвори вкъщи.“ Новините за пътуванията й до Ибиса, Миконос или Марди Грас, които осъществяваше поне веднъж годишно, се разнасяха в общността ни като топъл хляб. Някои момичета, които се възприемаха за достатъчно благородни, биваха канени у тях, отиваха на подскоци, след което, омаяни от начина, по който бяха посрещнати, развълнувано започваха да чакат следващия ден, месец, година, когато ще бъдат поканени отново. Накратко, с парите и с фантастичния начин на живот, който водеше, София беше достигнала недостижимото за повечето от момичетата. Животът й беше труднопостижима цел за тях.

Доста отдавна беше загубила навика да идва в клуба. Освен това и двете бяхме преувеличили един незначителен инцидент между нас и го бяхме превърнали в огорчение. Както във всяка връзка, която не се освежава от време на време, това огорчение с течение на годините доведе до отдалечаване. Връзката ни съвсем охладня с приказките, които се предаваха от някои общи познати посредници, не всички от тях обаче бяха добронамерени. Аз бях казала много неща за нея, както и тя беше казала много неща за мен. Естествено, за някои неща бяхме прави, но имаше и такива, които бяхме преувеличили.

Така че беше доста странно при тези обстоятелства тя да стане и да дойде в клуба, който управлявам аз.

Другото странно нещо беше това, че моят „Върджин Мери“ все още не беше направен. Освен това и нямаше никакви признаци, подсказващи, че се приготвя в момента.

Започнах да свиря като на тромпет по бара с изкуствените си лакирани в златисто нокти, всеки един с дължина 2,5 см, които си бях купила от Америка. Това в същото време изразяваше и нервността ми. Шюкрю ме погледна, питайки с поглед „какво има?“.

— Питието ми… къде е?

Извини се и с притеснение започна да го прави.

— Изпрати ми го — казах аз и се смесих с навалицата.

Естествено, момичетата бяха чули за случая. Научили от новините по телевизията, от Хасан и от това, което се предава от ухо на ухо. Нямаше кой знае каква информация. Докато говореха по въпроса, споделяха с тъга, която идва, настанява се и веднага след това отлита и изчезва. Бусе не беше от най-обичаните момичета. Нямаше близка приятелка. Не излизаше на работа заедно с някоя друга, не правеше групов секс, не участваше в масовки, не работеше с мъже, които не харесваше, както казах, беше момиче, което си имаше собствени принципи, имаше класа.