Патриша Корнуел - Фронт

Кабинетът на петия етаж, в сърцето на Специализирана дирекция Престъпления, е изпълнен с образи от живота на Килиън. Книги, папки, натрупани културни пластове бумаги, очакващи да бъдат разкопани, цяла тълпа престижни фотографии по стените. Маргарет Тачър, Тони Блеър, принцеса Даяна, Хелън Мирън — всички позиращи с него. Има я и очакваната стъклена витрина с полицейски шапки и пагони, а в ъгъла стои манекен, облечен във викторианска полицейска униформа, чийто номер на яката (452Н) показва, че участъкът му е бил Уайтчапъл по времето на Шерлок Холмс и Джак Изкормвача.

По дяволите, само една скапана цигара. Толкова ли много иска? През последния час Килиън се опитва да не обръща внимание на подтика и е бесен, че е посветил десетилетия от живота си на Столичното полицейско управление, а сега не му позволяват да пуши на бюрото си в сградата. Налага му се да слиза със сервизния асансьор до смърдящия на боклук вътрешен двор с товарната рампа и да поема дозата си като някакъв клошар. Отваря чекмеджето, взема поредната никотинова дъвка с вкус на мента, лапа я и на езика му започва да щипе.

Прилежно се връща към четенето на неразрешеното убийство в Масачузетс от 1962 г. Шантава работа. Комисарят трябва да е откачил, за да се заеме с подобно нещо. Неразрешено убийство отпреди четиридесет и пет години, при това извършено извън територията на страната? Уин — Уинстън Гарано, известен също с прякора Джеронимо. Ясно е, че е някакъв мелез. Добре изглеждаш тип, дума да няма. Кафеникава кожа, вълниста черна коса, прав нос като на някакъв римски император. Тридесет и четири годишен, неженен, родителите му умрели, когато бил седемгодишен. Дефектна печка, отравяне с въглероден окис. Отровило се дори кучето му, Пенсъл 5 5 Молив — Б.пр. . Странно име за куче.

Така, да видим. Отгледан от баба си Нана… А, това си го бива. Нарича се „жена от занаята“. Вещица. Шофьорското й досие е за окайване. Паркиране на неразрешени места, включени стопове, неправилни обратни завои, превишена скорост, отнемане на правоуправление и възстановяване след платените глоби. Господи, започва се. Арестувана преди три години, но обвиненията паднали. Пише, че хвърлила деветстотин деветдесет и девет новоизсечени монети в двора на губернатора на Масачузетс Мит Ромни. Но по-доброто предстои. Писала името на вицепрезидента Дик Чейни на пергамент, пъхнала го в торба с „кучешки лайна“ и я заровила в гробище. Хващали я да го прави на два пъти, докато изричала проклятията си. Какво пък, в това няма никакво престъпление. По-скоро заслужава награда.

Излиза, че Уин Гарано е бил отстранен от обичайните си задължения и натоварен със случая от Уотъртаун. Доста подозрително. Прилича на наказание. Сякаш е направил нещо, с което си е спечелил неприязънта на шефа си. Моник Ламонт, окръжен прокурор на Мидълсекс. Въпреки голямата обществена подкрепа се оттеглила от изборите за губернатор през 2006 г., минала в Републиканската партия и се кандидатирала за преизбиране на сегашната си позиция. Спечелила категорично. Неомъжена, в момента без сериозна връзка. Килиън дълго се взира в снимката й. Тъмна коса, тъмни очи, направо зашеметяваща. Известно семейство от френски произход.

Телефонът му иззвънява.

— Намери ли време да прегледаш ситуацията в Масачузетс? — пита комисарят без никакви предисловия.

„Ситуация? Доста странен избор на думи“. Килиън отваря кафявия плик и вади от него още снимки, полицейски доклади и заключения от аутопсията. Нужна му е секунда, за да осъзнае с изумление, че жертвата е Майкъл. Изнасилена и разминала се на косъм със смъртта миналата година.

— Ало? Чуваш ли ме? — пита комисарят.

— Тъкмо в момента преглеждам, сър — отвръща Килиън и прочиства гърлото си.

Нападението станало в дома й в Кеймбридж, Масачузетс, в спалнята, а нападателят бил застрелян от същия детектив Уин Гарано. Какво е правил в стаята й? Аха, ето го. Разтревожил се от тона, с който говорела по телефона, отишъл до къщата й, намерил задната врата отворена, прекъснал заниманията на насилника и го убил. Снимки от местопрестъплението — тялото на кандидат-убиеца на Ламонт лежи на пода, всичко е оплескано с кръв. Снимки на Ламонт, на раните й. Следи от завързване по китките и глезените. Следи от смукане по голите й…

— Слушаш ли ме? — заповеднически пита комисарят.

— Разбира се, сър. — Килиън поглежда навън към въртящата се емблема.

— Жертвата, както несъмнено вече знаеш, е англичанка. От Лондон — казва комисарят.