Патриша Корнуел - Фронт

— От хартията могат да се вземат отпечатъци и други улики — обяснява му Уин, макар да знае, че е безнадеждно. Фарук никога не запомня, не му пука.

Това определено не е първият път, когато някой оставя неочаквани съобщения или просто се появява неканен. Уин живее тук отдавна и лошото в това е, че е невъзможно да запази в тайна адреса си. Но обикновено неочакваните му гости не са опасни. Някоя жена, с която са се виждали. Понякога някой, който е прочел за един или друг случай, знае нещо и разпитва, докато не се сдобие с адреса му. По-често — някоя гонена от параноята душа, търсеща полицейска закрила. Да, разни хора му оставят бележки и дори доказателства, както смятат, но Уин никога досега не е виждал Фарук толкова разстроен.

Взема плика с два пръста, връща се в колата на Нана и успява да събере уликите си, без да изпусне нищо. Фарук пуши и наблюдава.

— Видиш ли я отново, веднага ми се обади — казва Уин. — Ако някой ненормалник ме търси, недей да пафкаш и да киснеш тук по малките часове, докато се прибера.

— Не искам бандити. Не искам дрога и стрелби наоколо! — възкликва Фарук.

Уин тръгва нагоре по стълбите — през викторианската епоха на четене, писане и смятане не е имало такива неща като асансьори. Отнася тенджерата и тавите до втория етаж, където е апартаментът му — някогашни две класни стаи, свързани при преустройството на сградата. Добавени са кухня, баня с тоалетна и външен климатик. Тъй като е живял тук по време на ремонта и е помагал при наглеждането на работата, е успял да се наложи за някои неща — като запазването на чамовия паркет, ламперията, сводестите тавани, дори дъските, върху които пише списъци на покупки, бележки за текущи задачи, телефонни номера и напомняния за срещи. Оставя уликите на масата, затваря тежката дъбова врата, заключва, пуска резето, оглежда се както винаги, за да се увери, че не е пропуснал нищо, и настроението му се разваля още повече.

След ден с Ламонт и Стъмп се чувства по-зле от обичайното, депресивно чувствителен е към ориенталския килим, масата „Томас Мозер“, кожения диван и различните по стил кресла, рафтовете опърпани книги, които е купил на безценица и все не намира време да прочете. Всичко е нежелано или втора ръка, придобито от вехтошарски магазини, разпродажби, иБей, Крейгслист. Дефектно, повредено, ненужно. Вади пистолета си, оставя го на масата в дневната, сваля сакото и вратовръзката, разкопчава си ризата, сяда пред компютъра, влиза в базата данни и въвежда адреса на викторианската къща в Кеймбридж. Разпечатва списъка на собствениците през последните трийсет и пет години заедно с имената на възможните им роднини. Други справки разкриват, че последната покупко-продажба е станала миналия март, когато занемареният имот е бил купен за шест милиона и деветстотин хиляди долара от дружество с ограничена отговорност на име FOIL 3 3 Станиол, фолио — Б.пр. . С главни букви. Явно някакво съкращение. Пуска го в Гугъл.

Нищо. Само няколко попадения — рокгрупа от Сан Диего, образователен сайт, Freedom of Information Law 4 4 Закон за свобода на информацията — Б.пр. , форум на индианците левичари, някаква игра, свързана с думи.

Не може да проумее как нещо от това може да е свързано с викторианско имение на Братъл Стрийт. Минава му мисълта да звънне на Ламонт и да настоява за обяснение, да й каже, че знае къде е ходила тази вечер, че я е видял. Може би да я подплаши и да я накара да си каже какво е правила там. Представя си стаята с дюшека, свещта, доказателствата, че са правени снимки. Сеща се за вандализма, който сякаш е дело на крадец на мед. Обсебва го мисълта за виното и отпечатъците от обувките „Прада“. Ако някой му погажда номер, кой и защо? И как е възможно Ламонт да няма нищо общо с това?

Покрива масата с амбалажна хартия, слага си латексови ръкавици. Сипва ампула йодни кристали в затваряща се найлонова торбичка, слага вътре плика и леко я разклаща. След минута-две вади плика и дъхва отгоре му, без да се тревожи за ДНК следите — най-добрият източник за проби е залепващата се лента. Топлият му влажен дъх предизвиква химична реакция. Върху хартията се появяват няколко отпечатъка от пръсти и бързо стават черни. Той разрязва плика, измъква сгънатия бял лист. Почеркът е спретнат, използван е розов флумастер.

„Утре сутринта. В десет. Площадката във Филипело.

На следващия ден, три следобед, Лондон.

На Ню Скотланд Ярд старши детектив Джеръми Килиън гледа през прозореца към въртящата се триъгълна стоманена емблема пред легендарната стоманена сграда. Обикновено бавното движение му помага да се съсредоточи. Но днес го мъчи никотинов глад и е раздразнителен. Не стига, че е затрупан с работа, а и комисарят му хвърли същинска бомба.