Патриша Корнуел - Фронт

Едва след като го казва, осъзнава колко нелепо звучи всичко това.

— Стой настрана от нея.

— Мислех си, че е просто някаква откачалка от местен приют. А изведнъж се оказва, че двете поддържате отношения.

— Пет пари не давам какво си мислиш.

— Как разбра, че имам среща с нея?

Стъмп дърпа седалката си напред и подкарва.

— Знаеш ли какво? — казва той. — Не смятам да търпя това. Обърни и ме остави при колата ми.

— Късно е. Получи своето. Ще ти се наложи днес да прекараш известно време с мен. И може би накрая ще се вслушаш в препоръката ми да се разкараш от Уотъртаун и да се върнеш към обичайната си работа.

— А, преди да съм забравил. Снощи ме обраха. — Няма намерение да споменава Нана и че всъщност тя е била обраната, а не той. — А сега откривам, че някаква фръцла, облечена като парцалена кукла, лъже за мен. А после изневиделица се появяваш ти вместо нея.

— Какъв обир? — Стъмп за момент забравя резкия тон. — Да не са влезли в апартамента ти?

— Не. В шибания Уотъргейт.

— Какво са откраднали?

— Някои лични вещи.

— По-точно?

— По-точно няма да ти давам никакви подробности за момента, защото не вярвам на никого. В това число и на теб.

Мълчание. Завиват по Арлингтън, после по Бим, след което отбиват на закътания паркинг на Уотъртаун Мол и Стъмп намира място между два джипа.

— Обири на коли — казва тя, сякаш предишният им разговор не се е състоял. — Копелетата връзват магнити и ги прокарват по вратата, за да вдигнат лостчето на ключалката. Или пробиват дупка в топка за тенис, удрят я рязко в ключалката и сгъстеният въздух я отключва. Естествено, големият хит сега са преносимите навигационни системи.

Отваря жабката и измъква един Маджелан Маестро 4040 със счупен залепващ се диск. Пъха зарядното в запалката и увива кордата около огледалото. Сакатият джипиес се люлее като мъхната играчка.

— Хората са достатъчно тъпи да ги оставят в колите си, пред очите на всички. Аз самата бях достатъчно тъпа да оставя това в моята кола, която се използва и от други ченгета, когато не съм на смяна. Предполагам, че е малко по-различно от онова, с което си свикнал ти, нали? Лъскави лимузини с вградени джипиеси, мобилни телефони без ограничени минути. Знаеш ли какво става, когато ми свършат минутите? Трябва сама да си плащам сметката. И забрави за личната служебната кола.

— Ако имах лична служебна кола, мислиш ли, че щях да карам онази трошка, както благоволи да я опишеш?

— Тя всъщност чия е? Не отива на дизайнерските ти костюми и златния часовник.

Той не отговаря.

— Виждаш ли възрастната жена, която отключва колата си? — продължава Стъмп. — Бих могла да я просна на паважа и да преровя джобовете й, преди да си успял да мигнеш. За нея това сигурно ще е най-лошото нещо, случило се през живота й. А големите клечки като теб сигурно няма да си направят труда дори да докладват за случая.

— Явно не ме познаваш.

— Познавам те много добре, защото знам какво направи преди малко. — Тъмните стъкла на очилата й се обръщат към него. — По-лош си, отколкото предполагах. Какво ще правиш сега? Ще обикаляш лудниците, докато я намериш, за да я уплашиш до смърт ли?

— Казах ти вече. Тя сама…

— Може и тя да е. След като си я следил, изкарал си й акъла, възползвал си се от умственото й състояние.

Враждебността на Стъмп става все по-неубедителна. Уин не е сигурен защо, но усеща, че тя преиграва и че не е особено умела актриса.

— Коя е тя? И какво ще кажеш за тази шарада с Парцалената Ан?

— Тя е такава, каквато има нужда да бъде. Може би го вярва, може би не. Кой знае? Няма значение.

— Има значение. Има разлика между това да си смахнат и ексцентричен.

Той гледа купувачите, които се връщат към колите си. Не вижда нито един крадец на джипиеси.

— Твърди, че си я заплашвал — отговаря Стъмп. — Казва, че си й казал, че ако не дойде сутринта в парка, ще се погрижиш да я прибират всеки път, когато излезе навън.

— Даде ли ти някакво разумно обяснение защо бих могъл да я заплашвам?

— Искал си секс.

— Ако си повярвала на това, май ти си смахнатата.

— Защо? Защото тип като теб може да получи каквото си поиска, така че защо да не пожелае непривлекателна непозната като нея?

— Стига, Стъмп. Ако си ме проучила толкова подробно, колкото твърдиш, много добре знаеш, че нямам подобна репутация.

— Май не знаеш какво говорят хората за теб, нито си чувал предположенията.

— Хората казват какви ли не неща за мен. Какво по-точно имаш предвид?