Патриша Корнуел - Фронт

— Слушаш ли ме, Джереми? — пита комисарят.

— Да, разбира се.

— Виждаш ми се малко отнесен.

— В никакъв случай.

— Добре — казва комисарят. — Преди няколко седмици тя ми звънна и ме попита дали знам, че една от вероятните жертви на Бостънския удушвач е британска гражданка. Каза, че случаят е отворен отново, и предложи Скотланд Ярд също да участва.

— Честно казано, не знам защо трябва да правим нещо повече от няколко запитвания зад кулисите. Вижда ми се политически правилно.

— Разбира се. Тя вече е планирала екстравагантна публична кампания и специално издание на Би Би Си, гарантира, че ще бъде излъчено, ако участваме, и тъй нататък. Твърде нахално от нейна страна, сякаш имаме нуждата от подкрепата й, за да се появим по Би Би Си. Доста е самонадеяна.

— Не знам как можем да й помогнем да докаже подобна теория. Не е ясно кой точно е Бостънският удушвач. И може би никога няма да стане ясно.

Комисарят отпива от уискито си.

— Политическите й амбиции не са важни. Много добре познавам нейния тип хора. При обичайна ситуация един такъв опит да ни забърка в подобен въпрос ще бъде политически игнориран. Но изглежда тук има неща, за които тя няма представа, и точно това е причината двамата с теб да водим този разговор.

Появява се сервитьорът с пинтата тъмно. Килиън отпива голяма глътка.

— Когато се обърна за пръв път към нас за това вехто дело, ако не за друго, то поне от учтивост реших да се запозная с въпроса, което означаваше да науча нещо и за самата нея. Просто рутинни проверки. И така стигнахме до обезпокоителна информация. Не за делото, което, честно казано, малко ме интересува. А за самата Моник Ламонт. И паричните преводи и дарения, които са привлекли вниманието на Министерството на финансите на Съединените щати. Оказва се, че името й е включено в базата данни на Агенцията за военно разузнаване.

Килиън рязко оставя чашата си на масата.

— Да не би да я подозират, че финансира терористи?

— Точно така.

— Първото, което ми идва наум, е за някаква бюрократична нелепица. Възможно е просто да е прехвърлила големи суми на съвсем легитимни лица.

Това се случва по-често, отколкото предполагат повечето хора. Според това, което е прочел в досието й — а комисарят също го е чел, — тя разполага с милиони, които не е спечелила сама, около нея се въртят много пари, плаща в брой за големи покупки в Америка и извън нея, прави щедри дарения на различни организации. После си спомня нещо друго, което е забелязал. Миналата есен най-неочаквано е сменила партията си. Само по себе си това може да мотивира някой да поиска да си отмъсти, ако се е почувствал предаден или обиден.

— Изглежда, най-много ги е разтревожило значителното дарение, направено неотдавна за фонд за подпомагане на деца в Румъния — продължава комисарят. — Както знаеш, доста от тези организации се използват от терористи за набиране на средства. Специално за този фонд се подозира, че организира трафик със сирачета и ги доставя на Ал Кайда, където ги обучават за атентатори самоубийци и така нататък.

После разказва, че имало доста отзиви в пресата за дарението, за това колко състрадателна била Ламонт към сирачетата, което кара Килиън да заподозре, че дори въпросният фонд да е наистина терористически фронт, самата Ламонт едва ли го знае. Ако знаеше, нима щеше да дава пресконференция във връзка с дарението? Няма значение. Не е нужно да знаеш нещо, за да си виновен в престъпление.

— Включена е в списъка на лицата, на които им е забранено да летят, но вероятно не го знае, тъй като през последните седем месеца не е правила опит да запази билет за самолет — казва комисарят. — Когато го направи, ще започне да разбира, че я наблюдават. Именно затова искам незабавно да се заемеш с делото.

— Ако средствата й са замразени, със сигурност вече би трябвало да знае, че нещо не е наред.

— ЦРУ, ФБР и АВР не замразяват средствата на всички заподозрени, за да може да се следи евентуалното финансиране на терористи. Възможно е все още да няма представа.

Това събужда личните страхове на Килиън. Никога не знаеш кой рови в банковата ти сметка, имейлите, здравното ти досие или любимите ти сайтове в интернет, докато един ден не откриеш, че сметките ти са замразени или не можеш да се качиш на самолета, или пък в кабинета ти или у дома се появяват агенти, за да те замъкнат на разпит, а защо не и да те депортират в някой секретен затвор в страна, която отрича, че използва мъченията.