Патриша Корнуел - Фронт

— Може би трябваше да ми го предложиш, преди да подпиша чека, Хауард.

— Схващаш ли накъде бия?

— Предполагам, че да. Ще обясниш защо ме избягваш, откакто беше избран.

— Би трябвало да помниш разговорите, които имахме преди изборите.

— Спомням си ги до последната думичка.

— И явно започна да игнорираш всяка думичка, след като всичко приключи. Смятам това за неразумно и за проява на неблагодарност. А сега се обръщаш към мен в момент на нужда.

— Ще ти се издължа, и знам точно как…

— Ако искаш да бъдеш успешен републикански лидер — прекъсва я той, без да я слуша, — трябва да демонстрираш консервативни семейни ценности. Да бъдеш техен застъпник, техен кръстоносец. Против абортите, против хомосексуалните бракове, против глобалното затопляне, против изучаването на стволови клетки… Е… — Потропва леко с пръсти по бюрото. — Не е моя работа да съдя, а и не ме интересува какво правят хората в личния си живот.

— Всички се интересуват какво правят хората в личния си живот.

— Определено не съм наивен, когато стане дума за емоционални травми. Знаеш, че съм служил във Виетнам.

Нещата не вървят в очакваната посока и Ламонт започва да настръхва.

— След всичко, през което преминаваш, съвсем нормално е да се проявиш като човек, който има да се доказва. Агресивен, гневен, енергичен, може би малко неуравновесен. Страхуващ се от близост.

— Не знаех, че Виетнам ти е причинил това, Хауард. Тъжно е да науча, че се страхуваш от близост. Между другото, как е Нора? Още не мога да свикна да мисля за нея като за първата дама на щата.

Трътлеста дърта домакиня с коефициент на интелигентност колкото стрида.

— Не съм бил сексуално насилван във Виетнам — прозаично казва губернаторът. — Но познавам военнопленници, които бяха. — Поглежда настрани и заприличва на нарисувания губернатор Фипс. — Хората ти съчувстват за случилото се с теб, Моник. Само чудовище би останало равнодушно към ужасната случка от миналата година.

— Случка? — Гневът й пламва. — Наричащ станалото случка!

— Но ако сме реалисти? — меко продължава той. — Хората не дават пукната пара за проблемите ни, за злополуките, за личните ни трагедии. Хората мразят слабостта. Това е човешката природа. И животински инстинкт. Освен това не обичаме жени, които прекалено много приличат на мъже. Силата и смелостта са чудесни в определени граници, стига да се проявяват по женски начин, един вид. С това искам да кажа, че клипът от Ютуб е същински дар. Контиш се пред огледалото. Опитваш се да изглеждаш съблазнителна по начин, който харесва на мъжете, и жените могат да го използват за пример. Точно от такъв имидж се нуждаеш в момента, за да обърнеш засилващата се вълна от предположения, че случилото се ти е навредило като потенциален лидер. Вярно, отначало предизвика голямото съчувствие и възхищението на обществото, но сега нещата се устремяват в обратната посока. Започваш да изглеждаш като прекалено дистанцирана, прекалено твърда, прекалено пресметлива.

— Нямах представа.

— Опасността от интернет е очевидна — продължава той. — Всеки може да бъде журналист, автор, новинар, филмов продуцент. Предимствата са също толкова очевидни. Хора като нас могат да правят същото. Да си върнат на тези самозвани… Ако използвам думата, която ми хрумва на първо място, ще изляза вулгарен като Ричард Никсън. Нищо не ти пречи сама да си направиш видео и да го пуснеш анонимно. А след катосе вдигне шум, остави някой смотаняк да обере лаврите.

Самият Матър прави точно това. Установила го е преди много време.

— Какво видео по-точно? — интересува се тя.

— Не знам. Иди в църквата с привлекателен вдовец с няколко деца. Може да направиш емоционално обръщение към паството, да говориш за дълбоката промяна в душата си — такава като на Павел по пътя за Дамаск, — която те е направила ревностна поддръжница на живота и застъпник на поправка в конституцията, забраняваща хомосексуалните бракове. Говори за тежкото положение на хора и домашни любимци след урагана Катрина, за да отклониш вниманието от това, че си помогнала на сираци извън Америка.

— В Ютуб не се пускат толкова дълги неща. Трябва да е някакъв спонтанен момент, който е смущаващ, объркващ, героичен, нещо шантаво. Като онзи булдог върху скейтборд…

— Добре де, тогава падни по стъпалата, докато слизаш от амвона — нетърпеливо я прекъсва той. — Някой, най-добре пасторът, се втурва да ти помогне и без да иска, те хваща за циците.