Патриша Корнуел - Фронт

По-скоро адът ще замръзне, отколкото ще му припише заслугата. И ако някой стане мъж на годината, това ще е тя.

— Колкото и интригуващо да е да се предполага, че онова сляпо английско момиче е било убито от Бостънския удушвач, не виждам как ще успееш да го докажеш — казва губернаторът.

— Версията не може да се опровергае. И това осигурява успеха й.

— Гледай наистина да е така — предупреждава я той. — Ако стане гаф, ще се погрижа ти да опереш пешкира. Не аз.

— Точно затова засега не трябва да съобщаваме на пресата — повтаря Ламонт.

Той моментално ще пусне слуха.

— Ще направим изявление единствено при успех — казва тя.

Той няма да чака.

— Който, както казах, е сигурен — добавя тя.

Естествено, той чете между редовете. Ламонт вижда мислите му в малките му очички. Кух страхлив дръвник. Ще поиска медиите да научат веднага за всичко това, защото, според ограниченото му мислене, ако инициативата й пропадне, това ще е последният и вероятно решаващ удар по нея. А ако успее, накрая той ще излезе напред и ще обере каймака — което (и той не разбира тъкмо това) просто ще го покаже като непочтения циничен политик, какъвто е в действителност. Накрая единственият победител ще се окаже тя, за Бога.

— Права си — казва губернаторът. — Засега по-добре да мълчим и да изчакаме свършения факт.

Ревиър Бийч Паркуей. Минават покрай Ричи Слъш с нейния покрив като от захарна тръстика в посока към Челси.

— Да не се бърка с Челси в Лондон — казва Стъмп.

— Това поредната ти литературна алюзия ли е? — пита Уин.

— Не. Просто една прекрасна част от Лондон.

— Никога не съм бил в Лондон.

Масачузетският Челси, на около три километра от Бостън, е едно от най-бедните градчета в района, с най-много нерегистрирани имигранти в щата и с най-висока престъпност. Многоезичен, мултикултурен, многолюден и занемарен. Хората не се погаждат особено едни с други и различията им често ги пращат в затвора или в гробищата. Бандите са същински бич, който обира, изнасилва и убива просто защото го може.

— Чудесен пример какво става, когато хората не се разбират — казва Стъмп. — Четох някъде, че тук се говорят трийсет и девет езика. Хората не могат да общуват помежду си, поне една трета са неграмотни. Разбират погрешно и преди да си се усетил, някой е пребит, намушкан или застрелян на улицата. Говориш ли испански?

— Някои ключови фрази, например „но“. Което е нашето „не“ — отвръща той.

Пейзажът продължава да запада все повече — пресечка след пресечка занемарени къщи с решетки на прозорците, съмнителни бюра за осребряване на чекове, автомивки. Стъмп навлиза все по-дълбоко в тъмното, потискащо сърце на града, люлеещият се на огледалото джипиес й казва да завива в една или друга посока. Озовават се в промишления район, който в разцвета на мафията е бил идеално място за изхвърляне на трупове — мизерен квартал с ръждиви ламаринени навеси, складове, сметища. Част от бизнеса бил законен, обяснява му Стъмп. Останалата — параван за продажба на дрога, крадени стоки и други тъмни начинания като „изчезване“ на коли, камиони, мотоциклети, малки самолети.

— Веднъж дори на една яхта — добавя тя. — Собственикът си искаше парите от застраховката, твърдеше, че била открадната, а всъщност я домъкнал тук и я пуснал под пресата.

Айфонът му отново звъни. Той проверява кой е. Номерът е скрит. Ламонт се обажда по този начин. Отговаря и в ухото му зазвучава гласът на репортера Кал Трад от „Кримсън“.

— Откъде научи този номер? — пита Уин.

— Моник ми каза да ти звънна. Трябва да те питам за случая с Джейни Бролън.

„Мамка й“. Беше обещала да не съобщава на медиите нищо, докато случаят не бъде разрешен.

— Виж, важно е — продължава Кал. — Трябва да потвърдя, че си на специално назначение и че е свързано с Бостънския удушвач.

— Начукай си го. Колко пъти трябва да ти казвам, че не говоря с репортери…

— Не слушаш ли радио, не гледаш ли телевизия? Шефката ти е бясна. Някой се е раздрънкал и лично аз подозирам, че е от кабинета на губернатора. Няма да споменавам имена, а само, че познавам някои от идиотите, които работят там…

— Няма да потвърждавам нищо — прекъсва го Уин, затваря и се обръща към Стъмп. — Вече ни има по новините.

Тя не отговаря, заета е да шофира и да ругае джипиеса. Проклетият апарат й казва, че може да направи правомерен обратен завой.

Стъмп паркира в една пресечка, от която се открива добър изглед към „Де Гатетано и синове“ — склад за отпадъци с планини изкривено желязо зад ограда с бодлива тел отгоре.