Патриша Корнуел - Фронт

Той продължава напред, паркира на няколко преки, взема малкото тактическо фенерче, което винаги държи в жабката на Нана. Връща се в тръс до къщата, забелязва, че тревата и част от храстите са мокри. Явно напоителната система е била пусната през деня. Зад закрит с перде прозорец се появява светлина — слаба, леко потрепваща. Свещ. Уин мълчаливо отстъпва и замръзва, когато чува как задната врата се отваря и затваря. Може да е тя, може да е някой друг. Не е сама. Тишина. Чака, мисли дали да не нахълта в къщата, за да се увери, че Ламонт е добре, изпитва лош пристъп на deja vu. Миналата година. Широко отворената й врата, изхвърлената в храстите бензинова туба и онова, което откри горе. Можеше да умре. Някои казват, че случилото се с нея било по-лошо и от смъртта.

Продължава да чака. Къщата е тъмна и от нея не долита никакъв звук. Минава цял час. Тъкмо се кани да предприеме нещо, когато задната врата се затръшва, после се чуват стъпки. Той прикляка зад високия плет, гледа как тъмната фигура се превръща в Ламонт — върви към колата си и носи нещо. Отваря дясната врата и вътрешното осветление се включва. Нещото в ръцете й прилича на небрежно навито бельо. Мята го на седалката. Уин я гледа как се отдалечава. От онзи, с когото е била в къщата, няма и следа. През ума му минават шантави мисли. Въвлечена в нещо нелегално. Дрога. Организирана престъпност. Неотдавнашните й шопинг оргии — може би е ударила нещо. Новото му назначение — може би в него има нещо повече от поредния й политически пирует. Може би има причина да не иска Уин да се навърта в офиса й, да е някъде по-далеч.

Остава в скривалището си още малко, след което започва да изучава периметъра на къщата. Лъчът на фенерчето се плъзга по стените и покрива — на някои места улуците са изтръгнати. Медта проблясва със зелена патина — явно липсващите улуци и водоливници са били стари и окислени. През прозореца до задната врата вижда панела на алармата. Свети зелена светлина — не е включена. С помощта на фенерчето изрязва част от стъклото, бърка вътре, като внимава да не се пореже, отключва вратата. Разглежда таблото на сигналната система. Стара, неактивна, зелените светлини показват, че само е включена в захранването. В къщата мирише на мухъл, в кухнята цари пълна бъркотия, уредите са изтръгнати, потъмнели медни части от тях се търкалят по пода.

Тръгва към стаята, където предполага, че е била Ламонт; фенерчето осветява прашните дъски под краката му. Навсякъде се виждат следи. Някои са съвсем отчетливи, може би оставилите ги са вървели през мокра трева, преди да влязат. Прикляка, разглежда по-внимателно някои от отпечатъците — без грайфер, характерна капковидна форма, оставена от обувки на висок ток. Ламонт. Има и други. По-големи, заоблен връх, мрежеста подметка и характерната шарка на петата. „Прада“ или някаква имитация. За миг се обърква и се чуди дали не ги е оставил самият той. Невъзможно. Все още е с мотористките обуща. С безпокойство се сеща, че е забравил обувките си, оставил ги е в сака, който е откраднат, ако се вярва на Нана.

Има и други следи с подобни размери, но с други грайфери — може би кецове или маратонки, вероятно оставени от различни хора. Или същите двама са били тук много пъти и явно не са били обути по един и същ начин. Осветява ги косо с фенерчето, прави снимки от три различни ъгъла с телефона си, като използва деветмилиметров патрон от пистолета си вместо мащаб. Изчислява, че размерът на обувките „Прада“ или тяхното подобие е десет — десет и половина, горе-долу като неговите. Оглежда се още известно време, осветява богато украсените лампи и гипсови корнизи с коронки и сложни орнаменти, вероятно стари колкото самата къща. Намира стаята, която търси. Има вид на салон от отдавна отминали времена.

Навсякъде има следи, някои като че ли са същите като онези в коридора. Насред стаята е проснат гол дюшек. До него стои дебела свещ, восъкът около фитила е стопен и топъл, както и неотворена бутилка червено вино. Пино ноар от Улф Хил, реколта 2002 — същото вино, дори същата реколта като онова, което му бе дала Стъмп, когато разговаряха в „Питинели“. Същото вино и същата реколта като бутилката, която бе оставил в сака заедно с обувките си „Прада“.

Прави още снимки, връща се в кухнята и забелязва на плота нещо, което му се вижда много странно — скъсана картонена кутия и пластмасов апарат за еднократна употреба — „Соло Н20“ със светкавица. Може би някой застрахователен агент е правил снимки на пораженията в къщата. Но използването на подобна сапунерка е доста непрофесионално. Отваря шкафовете, претърсва ги, намира стара тенджера и две тавички. Като внимава къде пипа, поставя бутилката в тенджерата, свещта в едната тавичка, а фотоапарата — в другата. Последен оглед и забелязва, че прозорецът не е затворен, по прахта от двете страни на стъклото има следи. Още снимки под странично осветление, но не вижда никакви ясни отпечатъци, само петна. Част от олющената боя е паднала от рамката и перваза. Може би някой е отворил прозореца отвън и е влязъл през него.