Патриша Корнуел - Фронт

— Може би те ще са следващите. — Тя няма представа накъде бие Уин. — Ако стане така, май ще излезе, че твоята благоверна не помага особено, тъй като ченгетата от Кеймбридж и Бостън сами водят разследванията и събират уликите.

— Това се опитвам да кажа и аз. Бостънската полиция си има собствени лаборатории, а ако трябва да сме честни, Кеймбридж е приоритет на щатската полиция заради Ламонт.

— И защото Кеймбридж не влезе във Фронт, и ако трябва да сме честни, управленията, които го правят, ги наказват заради това. Третират ги като изменници.

Говори грубо. Не знае защо нещо в него я кара да показва най-лошата си страна.

— Ако бях хитър банков грабител — продължава Уин, — определено бих си подбрал цели там, където възможностите на полицията са ограничени и уликите се изследват цяла вечност, ако изобщо се изследват.

— Е, това включва по-голямата част от Мидълсекс. Така че не разбирам какво искаш да кажеш.

— Искам да кажа, че няма да е зле да си помислиш за местата, където този тип не извършва престъпленията си спрямо онези, на които действа. Да кажем само, че избягва Бостън и Кеймбридж. Но защо? Може да е по причините, които току-що изтъкнах. Или пък защото живее в Бостън или Кеймбридж. И се страхува някой да не го познае.

— Значи може и ти да си обрал банките. Нали си имаш хубав апартамент в Кеймбридж.

— И кой го казва?

— Проверявам всеки, който се появи на радара ми — отвръща Стъмп. — Определено живееш така, сякаш обираш банки.

— Нямаш абсолютно никаква представа как живея. Само си въобразяваш.

Тя посочва с латексов пръст бележката.

— Същият правопис и пунктуация, същите печатни букви.

— Трябваше да си сложиш памучни ръкавици. Латексът може да размаже графита и някои мастила. Този лист от същия бележник ли е?

— Леле. Значи знаеш, че написаното може да оставя следи върху другите листа.

— Използвали електростатична детекция?

— Проклета да съм. Чувал си дори за ЕСДА 2 2 Апарат за електростатична детекция — Б.пр. . Ама че мозък. Сякаш разполагаме с ЕСДА — раздразнено казва тя. — А ако се обърнем към вас, какво? След десетина години може и да благоволите да погледнете. Както и да е, косото осветление свърши работа. По всяка бележка си личат следите от предишната.

— Този тип иска да знаем, че е един и същ — казва Уин.

— Ние? Няма „ние“. Колко пъти трябва да ти го казвам? По-добре спри с опитите да се намърдаш в живота ми, защото няма да се получи. Нямам намерение да помагам на рекламната ти кампания.

— Обзалагам се, че Джейни Бролън не би се зарадвала, че определяш убийството й като рекламна кампания.

На Стъмп й се иска да се беше разкарал. За негово добро, по дяволите.

— Защо му е на този тип „да знаем, че е един и същ“, както се изрази?

— Може би иска да се покаже. Може да му е някаква тръпка или нещо такова.

— Или може би е просто тъп и не разбира, че всеки път, когато пише бележка, оставя следи върху долния лист — казва тя.

— А латентни отпечатъци? Има ли нещо по другите три бележки?

— Нищо. Нито един отпечатък от пръст, дори и частичен.

— Добре, значи не е тъп — казва Уин. — Иначе нямаше да успява да се измъква. Посред бял ден. И без отпечатъци. Дори частични. Използвали нинхидрин?

Нинхидринът е евтин и изпитан реагент, използван за откриване на отпечатъци върху порести повърхности като хартията. Реагира на аминокиселини и други съставки като мазнини и пот, отделени от порите на кожата. Стъмп му казва, че не е проработил при нито една бележка. Няма резултат и при осветяване с различни честоти и използването на специални филтри.

— А касиерите не са докосвали бележките — казва Уин.

— Оставяли са ги там, където са. Извод? Не разполагаме с нищо. И освен ако онзи пич не носи вълшебни ръкавици, които са невидими за просто око, няма логическо обяснение защо не е оставил нито следа от себе си върху четирите бележки. Дори в случаите, когато няма годни за използване следи, хората без ръкавици все пак оставят нещо. Отпечатък от пръст. Петно. Следа от ръба на дланта.

— И от четирите обирали има видеозаписи? — пита Уин.

— Различно облекло, но ми изглежда един и същи тип.

— Имаш ли против да те попитам нещо?

— Може би.

— Защо си станала учителка и после си напуснала?

— Не знам. Защо носиш златен часовник? Да не уреждаш разрешителното за паркиране на някой богаташ? Затваряш си очите и го оставяш да кара като бесен новото си ферари? Или обираш банки?

— На баща ми е. Преди това е бил на неговия баща, а още по-преди — на Наполеон. Майтап, макар че и той си е падал по Бреге — казва Уин и вдига китка да покаже часовника си. — Според семейната легенда бил краден. Някой от видните ми роднини от Старата родина спокойно би могъл да се яви на прослушване за роля в „Семейство Сопрано“.