Крейг Ръсел - Братът Грим

— Смятам, че тя ще ни заведе в подземието — каза Мария.

— И при Паула… — Ана се беше вторачила във вратата.

Вернер се отправи към входната врата, където пазеха двамата униформени полицаи. Върна се след минута с железен лост.

— Давай.

Фабел кимна към заключената врата. Веднага щом катинарът беше разбит и вратата отворена, Фабел усети, че миризмата, която беше лъхала преди, значително се засили. Стълбите водеха надолу в тъмното. Вернер напипа ключ. Завъртя го и се появи бръмчене от луминесцентни лампи, които припламваха пред тях. Фабел поведе хората си надолу към подземния етаж.

Беше фурна. Истинска работеща фурна. Точно както беше казал Бийдермайер, беше инсталирал голяма италианска пещ. Количка с рафтове пред нея позволяваше да се пренасят дузини товари. За разлика от къщата горе, тук всичко беше чисто. Масата за месене, с повърхност от полирана неръждаема стомана, блестеше под луминесцентните лампи, както и машината за сладкиши до нея. Фабел погледна бетонния под. Паула беше някъде под него.

Тази миризма… На нещо, което гори. Фабел си спомни думите на Бийдермайер да загаси пещта, понеже бил я оставил включена. Фабел беше си помислил, че се шегува, но пекарят май наистина беше оставил нещо да се пече, като се е надявал да се прибере рано следобед.

Светът на Фабел забави ход.

Адреналинът, който забушува в тялото му, разтягаше всяка секунда и в този миг той премина по-голямо разстояние, отколкото по време на цялото разследване. Обърна се да погледне колегите си. Те стояха, вперили поглед в циментовия под, сякаш се мъчеха да видят през него къде лежеше Паула. Не Паула, Гретел. Фабел погледна количката с рафтове, която би трябвало да бъде вътре в пещта, не отвън. Нищо не се пече цял ден…

— О, господи… — каза той, когато посегна към кърпата, която лежеше на готварската маса. — О, боже, не!…

Фабел обви кърпата около дръжката на пещта и я завъртя. После дръпна вратата и я отвори.

Гъста вълна от горещина и отвратителна воня го обля и изпълни подземната пекарна. Беше лепкавата задушаваща миризма на изгоряла плът. Фабел отскочи назад, плътно притиснал с кърпата носа и устата си. Вселената му се нагъна хиляди пъти, докато в нея не остана нищо, освен самият той и ужасът пред него. Не чу бълването на Хенк, глухия вик на Мария и риданията на Ана Волф. Съзнаваше само това, което беше пред него. В пещта.

Там имаше голяма метална тава, сложена на дъното. На нея, наместено в ембрионална поза, лежеше голо и полуизгоряло тяло на стара жена. Косата почти беше изчезнала и само няколко слепнали кичура се бяха прилепили до опечения череп. Кожата беше почерняла и нацепена. Горещината беше изсушила и опънала сухожилията и тялото се беше свило още повече.

Фабел гледаше трупа. Това беше шедьовърът на Бийдермайер — последната приказка на Братя Грим, която затваряше цикъла.

Финалът на Хензел и Гретел: старата вещица, хвърлена в собствената й пещ.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/5667

Издание:

Крейг Ръсел. Братът Грим

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 2008

ISBN: 978-954-585-942-7

Спяща красавица (нем.). — Б.пр.

Дейвид Верковиц, по-известен като Синът на Сам, е сериен убиец, застрелял 6 души и ранил 7. — Б.ред.

Човек, който смята, че се превръща във вълк. — Б.пр.

Fable (фр., англ.) — басня, измислица. — Б.пр.

Традиционен фолклорен празник в Северна Германия на „водните хора“ — лодкарите и моряците, свързан с песни, танци и специални костюми. — Б.пр.

Подигравателно, принизяващо, леко презрително название за забогатели хора, които се стремят към всестранна показност и често са герои на жълтата преса. — Б.пр.