Крейг Ръсел - Братът Грим

Признателност

Много се забавлявах, докато изпипвах тази мрачна заплетена история. Бих искал да благодаря на всички, които ми помагаха, и при това се забавляваха дори повече от мен.

Преди всичко и най-вече на жена ми Уенди, която беше възторжена почитателка на „Братът Грим“ от самото начало и чиято подкрепа и бележки по първия вариант ми помогнаха да направя от него по-добра книга. На моите деца Джонатан и Софи, на майка ми Хелън — любителка на трилъри, и на моята сестра Марион. Дължа специална благодарност на Бий Блек и Колин Блек, на Алис Еърд и Тони Бурке, и на Холгър и Лоте Унгър за тяхното приятелство, подкрепа и безценни съвети.

Безкрайно благодаря на моя агент Карол Блейк, чиято енергия, отговорност и ръководство допринесоха за международния успех на серията за Ян Фабел, както и на Оли Мънсън и Дейвид Еди от Литературната агенция на Блейк Фридман. Пол Сайди, моят редактор, винаги е бил голям привърженик на работата ми и аз му благодаря за времето, усилията и мислите, които посвети на тази книга.

Дължа най-дълбока благодарност на: първия главен комисар в хамбургската полиция Улрике Сведен за прочитането на първата редакция и поправянето на техническите неточности, както и за цялата информация, помощ и контакти, които ми предостави журналистката Аня Зийг, която прочете ръкописа ми, за да се увери, че правилно съм описал подробностите за източна Фризия, и направи още множество безценни коментари; д-р Аня Ловит, която също прочете и обсъди с мен първия вариант; Дирк Бранденбург и Бирте Хел, и двамата от хамбургския отдел убийства; Петер Баустиан от полицейския участък Давидваше и Роберт Голц от полицейското управление Хамбург; Удо Рьобел, бивш главен редактор на „Билд“, вече и той автор на криминални романи, за ентусиазма и подкрепата му; Мензо Хайл, главен редактор на „Хамбургер Абендблат“, за интереса към работата ми и за това, че ми изпращаше по въздушна поща вестника всеки ден, за да ме държи напълно информиран за събитията в Хамбург.

Признателно благодаря на всичките си издатели в Обединеното кралство, Германия и по света, които имаха положителен принос за серията с Ян Фабел.

9:30 ч., сряда, 17 март

плаж Елбстранд

Бланкенезе, Хамбург

Фабел леко погали бузата й с опакованата си в ръкавица ръка. Глупав жест. Може би неподходящ, но му се струваше някак си необходим. Видя, че показалецът му трепери около овала на бузата й. Почувства стягане и паника в гърдите си, когато осъзна колко силно тя му напомня за дъщеря му Габи. Едва се усмихна, напрегнато, насила, и усети, че устните му треперят, а мускулите на лицето му се изопват от усилието. Тя го гледаше с големите си очи. Немигащи лазурносини очи.

Паниката на Фабел се засили. Искаше му се да я прегърне и да й каже, че всичко ще се оправи. Но не можеше. Пък и нищо нямаше да се оправи. Тя все още го приковаваше със своя немигащ, нетрепващ лазурен поглед.

Фабел усети присъствието на Мария Клее зад себе си. Дръпна ръката си и се изправи.

— На колко години е? — попита той, без да се обърне към Мария, като не откъсваше поглед от очите на момичето.

— Трудно е да се каже, на около петнадесет-шестнадесет. Още не знаем името й.

Сутрешният ветрец гребна шепа фин пясък от плажа на Бланкенезе и го завъртя като питие, разбъркано в чаша. Няколко песъчинки попаднаха в очите на момичето, полепнаха върху бялото, но тя пак не мигна. Фабел разбра, че не може да гледа повече, и отмести очи. Бръкна дълбоко в джобовете на сакото си, обърна глава и се огледа, като просто търсеше нещо, което да измести от очите му образа на убитото момиче. И стигна чак до фара на Бланкенезе, целият на бели и червени ивици. Погледна Мария. Вторачи се в синьо-сивите й очи, които не говореха много за нея. Понякога показваха хладина, липса на емоция, освен ако не я познаваш добре. Фабел въздъхна, сякаш огромна болка търсеше изход навън.

— Понякога не знам дали все още мога да се занимавам с това, Мария.

— Знам какво ти е — каза тя, като погледна към момичето.

— Не… Сериозно говоря, Мария. Върша го толкова отдавна и понякога ми се струва, че вече ми е предостатъчно… Боже мой, тя толкова прилича на Габи…

— Защо не оставиш този случай на мен? Поне засега. Ще се заема с разследването.

Фабел поклати глава. Трябваше да остане. Трябваше да огледа. Да понесе болката. Беше привлечен отново към момичето.