Крейг Ръсел - Братът Грим

— Да. Вече я сканирах за воден знак. Нищо. Ще мога да ти дам теглото, от какъв тип е и прочее, но ще отнеме време да се открие точният производител. — Браунер пое въздух сякаш през зъби. — Имам странното усещане, че това е най-обикновена хартия от масовия пазар, което значи, че ще бъде трудно да се проследи до отделна партида.

— Означава също и че нашият приятел внимателно е обмислил това и си покрива следите — въздъхна Фабел. После потупа Браунер по рамото. — Виж какво можеш да направиш, Холгър, а аз ще се заловя с бележката… Можеш ли да уредиш да се изпратят няколко фотокопия в отдел Убийства? Идеално увеличени до три пъти от оригиналния размер?

— Няма проблем, Ян.

— А аз ще имам грижата да ти изпратя копие от доклада, който ще получа от Мьолер. — Фабел знаеше, че оскърбителните маниери на доктора дразнеха Браунер дори още по-силно, отколкото него самия. — Просто в случай че от него се процежда нещо, което според теб има значение…

Когато се върна в отдела, Фабел се отби в кабинета на Ана Волф. Подаде й името и адреса, написани на бележката, която убиецът беше напъхал в ръката на момичето. Усмивката на Ана се изпари, когато прочете написаното.

— Това е убитото момиче?

— Това е, което искам да откриеш — каза Фабел мрачно. — Убиецът е оставил бележка в ръката на жертвата. Тя гласи, че това е самоличността на момичето.

— Веднага ще се заема, шефе.

Фабел влезе в кабинета си и затвори вратата. Седна зад бюрото и погледна през остъклената преграда, която го отделяше от общия офис на отдел Убийства. Той така и не се установи изцяло в новото Управление на полицията. Категорично предпочиташе старото Главно управление надолу на Байм Щрохаузе близо до Берлинското възвишение. Но много неща се бяха променили в полицията на Хамбург. И повечето промени не допадаха на Фабел. Сега те бяха в чисто ново здание, което се простираше като пететажна звезда около централно преддверие. Нещата не бяха се развили така гладко, както беше планирано. Първоначално преддверието обграждаше езерце, в което се завъдиха облаци комари. Когато на свой ред управлението бе нападнато от паяци, които процъфтяваха покрай изобилната плячка около езерцето, беше решено да го запълнят с чакъл. Имаше и други промени: униформите на Полицейската школа при хамбургската полиция бяха променени — вместо в каки и зелено, какъвто беше стандартът за полицейските сили в цяла Германия, сега бяха в синьо и бяло. Но промяната, която затрудняваше Фабел най-много, беше военизирането на някои части от хамбургската полиция, например звената на СБР (Сили за бързо реагиране), което както го уверяваха началниците му, беше необходимо зло. Самият Фабел беше се обръщал към СБР за подкрепа, особено след като загуби член на собствения си екип, но имаше сериозни резерви към отношението на някои висши офицери от тези звена.

Фабел гледаше през междинната преграда. Това беше екипът, който трябваше да залови убиеца на Паула. Тези хора щяха да поемат в различни направления, за да изпълнят определените им задачи, докато накрая ги сглобят и разрешат случая. На Фабел се падаше да поддържа общия поглед, да вижда зад детайлите. Неговата преценка при подреждането на различните елементи на разследването ще определи дали са открили убиеца на Паула или не. Беше отговорност, над която избягваше да се замисля, защото тогава тя му се струваше почти непоносима. Точно в такива моменти се питаше дали е направил правилния избор. Толкова ли лошо щеше да бъде, ако беше се спрял на преподавателска кариера в някой провинциален университет? Или на преподаване на английски или история? Може би ако беше го направил, бракът му с Ренате щеше да оцелее. Може би щеше да си спи по цяла нощ, без да сънува мъртъвци.

Ана Волф почука на вратата и влезе. Хубавичкото й лице с тъмни очи и прекалено червени устни беше помрачено от униние. Тя кимна сериозно на неизречения въпрос на Фабел.

— Да. Паула Елерс е изчезнала по пътя си към дома след училище. Разрових базата данни и после говорих с дирекцията на полицията в Нордерщед. И възрастта й съвпада. Но има нещо, което не пасва.

— Какво?

— Както казах, възрастта й съвпада с мъртвото момиче… сега. Но Паула Елерс е изчезнала преди три години, когато била на тринадесет.

19:50 ч., сряда, 17 март

Нордерщед, северен Хамбург

Обикновено с кола се стигаше от управлението до Нордерщед само за половин час, но Фабел и Ана Волф спряха по пътя да хапнат нещо. Кафене „Растхоф“ беше почти празно, ако не се броят двама шофьори, които явно бяха от камиона и огромната платформа, паркирани отвън. Те седяха заедно на една маса, като мълчаливо и навъсено прояждаха пътеки през планините храна. Фабел ги наблюдаваше лениво. И двамата имаха провиснали кореми, характерни за една апатична средна възраст. Но както погледът му се хлъзгаше по тях, той забеляза, че единият със сигурност беше около трийсетгодишен. В такова пропиляване на младостта имаше нещо, което потискаше Фабел. Той си помисли какво очакваше него и Ана: не само пропилени, а откраднати живот и младост и едно семейство, което ще е разбито и лишено от цялост. От всичко, с което беше се налагало да се сблъсква в работата си, най-много го засягаше домът на убитите. Особено ако липсващият беше дете. Такова семейство винаги създаваше чувство за непълнота, за несигурност. Много често във въздуха висеше очакване — очакване да се върне вкъщи съпругът, съпругата, синът или дъщерята. Или някой да прекрати очакването, като им каже, че изчезналият вече е мъртъв. Някой като Фабел.