Крейг Ръсел - Братът Грим

Сега и двамата носеха белези от различен вид. Фабел никога преди не беше губил офицер при изпълнение на задача, а онази нощ беше загубил двама и проклинаше над трети. Мария беше загубила много кръв и едва не умря на операционната маса. Последваха две напрегнати седмици на интензивни грижи, през които тя се намираше в несигурната ничия земя между съзнанието и безсъзнанието, между живота и смъртта, после седем месеца на бавно завръщане към пълно здраве и сили. Фабел знаеше, че Мария е прекарала последните два месеца във фитнес залата, като възстановяваше не само физическата си сила, а и нещо от желязната решителност, която я характеризираше като способен, непоколебим полицейски офицер. Сега седеше пред него, същата предишна Мария със своя немигащ поглед и ръце, сключени пред коляното. Но когато Фабел вникна в езика на силното й тяло, откри, че тя все още гледа отвъд него към онази нощ, когато беше държал изстиващата й ръка и се беше вслушвал в слабото й дишане, докато го молеше с тих детски глас да не я оставя да умре. Беше нещо, покрай което трябваше да намерят своя път.

— Знаеш за какво искам да говоря с теб, нали, Мария?

— Не, шефе… За този случай ли е? — Но сериозният синьо-сив поглед трепна и тя разигра изчистване на невидима прашинка от безупречния си панталон.

— Мисля, че знаеш, Мария. Трябва да знам дали си готова за пълноценна работа по един случай.

Тя понечи да възрази, но Фабел я спря с жест.

— Виж какво, ще говоря направо. Много лесно мога да ти назнача дежурства по периферията на всяко ново разследване, докато не се убедя, че си готова. Но не действам така. Знаеш това. — Фабел се наведе напред, опрял лакти на бюрото си. — Прекалено много те ценя като служител, за да покажа такова неуважение към теб, но и за да подложа на опасност твоето продължително благополучие — както и ползата от теб в този екип — като те тласна към предната линия на разследване, за което не си готова.

— Готова съм. — Стоманен лед изпука в гласа на Мария. — Справих се с всичко, с което трябваше да се справя. Нямаше да се върна на работа, ако смятах, че ще навредя на ефективността на екипа.

— По дяволите, Мария, не те предизвиквам! Не се съмнявам в способностите ти… — Фабел срещна погледа й със същата откровеност. — Почти те загубих в онази нощ. Загубих Паул и почти загубих теб. Измамих теб, измамих екипа. Просто е задължително да се уверя, че си добре.

Ледът в изражението на очите на Мария започна да се топи.

— Грешката не беше твоя, шефе. Първоначално смятах, че е моя. Че не реагирах достатъчно бързо, достатъчно правилно. Но той беше нещо, с което никога не бяхме се срещали. Беше уникален злодей. Знам, че е във висша степен невероятно някога да срещна някого или нещо като него.

— Ами какво ще кажеш за факта, че все още е наблизо и на свобода? — попита Фабел и веднага съжали за това. Тази мисъл му беше причинила не една безсънна нощ.

— Той вече е много далече от Хамбург — каза Мария. — Може би много далече от Германия и дори от Европа. Но ако не е и ако трябва отново да тръгнем по следите му, ще съм готова.

Фабел знаеше, че е убедена в това, което казва. Той самият не беше сигурен дали е готов да се изправи пред убиеца Кървавия орел отново. Сега или когато и да било. Но запази тази мисъл за себе си.

— Не е грях да се поразчисти миналото, Мария.

На лицето й се появи усмивка, каквато не беше виждал никога преди. Това беше пръв сигнал, че нещо наистина се беше променило у нея.

— Добре съм, Ян. Давам ти думата си. — Тя за пръв път го нарече с малкото му име в офиса. А за пръв път въобще го беше използвала, когато лежеше между живота и смъртта във високата трева на полето във Високите земи.

Фабел се усмихна.

— Хубаво е, че се върна, Мария.

В този момент Ана Волф почука на вратата и влезе, без да чуе отговор.

— Съжалявам, че нахълтвам, но току-що се обадиха дознателите по телефона. Трябва незабавно да видим нещо.

Холгър Браунер не приличаше на учен или поне малко на теоретик. Беше просто мъж със среден ръст, с пясъчноруса коса и грубоват вид на човек, прекарващ много време на открито. Фабел знаеше, че Холгър е бил спортист на млади години, което обясняваше могъщата набита фигура. Фабел работеше с шефа на екипа от криминалисти от десетина години и взаимното им професионално уважение беше преминало в истинско приятелство. Браунер беше назначен от отдела на местната криминална полиция, който отговаряше за всички видове съдебни разследвания. Той прекарваше голяма част от времето си в работа за Института по съдебна медицина, но имаше също и офис при лабораториите по криминалистика в управлението. Когато Фабел влезе в офиса на Браунер, той беше наведен над лупата си и изучаваше нещо под комбинирана светлина и увеличително стъкло, което се люлееше над завързана ръка. Вдигна очи, но не поздрави Фабел с обичайната си широка усмивка. Вместо това го повика да се приближи.