Крейг Ръсел - Братът Грим

Седнаха на маса в най-далечния от шофьорите ъгъл, където разговорът им не можеше да бъде чут. Ана си поръча хот-дог с братвурст и кафе. Фабел поиска сандвич и кафе. Когато седнаха, Ана сложи на масата папката, която беше взела от колата, и я обърна така, че Фабел да може да чете написаното.

„Паула Елерс. Била е на тринадесет години, когато е изчезнала — всъщност е изчезнала в деня след тринадесетия си рожден ден — което значи, че сега е на шестнадесет. Както пише в бележката, живяла е на пътя за Бушбергер, в района Харкшайде на Нордерщед. Това е само на десет минути от училището, където е учела, и според доклада на нордерщедската криминална полиция е изчезнала в някой момент от това десетминутно ходене пеша.“

Фабел рязко разгърна папката. Лицето, което му се усмихваше от снимката, беше на весело момиченце с лунички. Дете. Фабел се намръщи. Спомни си тялото на плажа, безучастно втораченото в него лице от студения пясък и мислено сравни двете Паули. Имаха обща конструкция на лицето, но очите изглеждаха различно. Може ли само това да е разликата между физиологията на детето и почти жената на шестнадесет години? Имаше ли изменения, изписани по лицето от три години Бог знае какви изпитания? Очите. Беше се взирал толкова дълго в очите на убитото момиче, докато то лежеше мъртво, но като живо на плажа в Бланкенезе. Именно очите тревожеха Фабел.

Ана почука по папката с пръста на едната си ръка, като с другата прикриваше устата си, за да предпази документите от падащи трохи.

— Полицията в Нордерщед е направила всичко необходимо, дори са извършили възстановка на връщането й към къщи. Когато и след месец не я открили, определили на случая двоен статус на липсващо лице и възможно убийство.

Фабел прелисти останалото в папката. Браунер беше изпратил половин дузина увеличени копия на бележката, едното вече беше прикрепено към дъската за документи по разследването в главния офис на отдела, другото лежеше пред Фабел.

— След година възобновили случая — продължи Ана. — Спирали и разпитвали всеки минаващ пеша или с кола през района в деня на годишнината от изчезването на Паула. И отново, въпреки очакванията им, нищо. Разследването е извършвано от криминален комисар Клат от нордерщедската криминална полиция. Позвъних му днес следобед. Той в общи линии е на наше разположение, дори даде домашния си адрес, ако искаме да говорим с него, след като посетим семейство Елерс. Според Клат няма никакви следи, въпреки че се вгледал много подробно в един от учителите на Паула.

Ана обърна папката така, че и тя да може да чете, и прелисти страниците на доклада, които нордерщедската полиция беше изпратила в управлението.

— Да… Някой си господин Фендрих. Клат признава, че не е открил нищо срещу него, но имал смътно усещане за отношенията между Фендрих и Паула.

Фабел се взираше в луничавото лице на снимката.

— Но тя е била само на тринадесет години…

Ана изобрази на лицето си „ти трябва по-добре да знаеш тези неща“. Фабел въздъхна; думите му бяха наивни, дори глупави. След над десетгодишно ръководене на бригада по убийства малко от това, което хората бяха способни да извършат, би могло да го изненада, още по-малко пък учител-педофил.

— Но Клат не успял да намери нищо конкретно, което да обоснове подозренията му? — попита Фабел.

Ана беше поела нова хапка и поклати глава.

— Разпитвал го е много пъти — каза тя с пълна уста, като отново прикри с пръсти устните си. — Но Фендрих започнал да вдига шум за безпричинно преследване. Клат трябвало да се оттегли веднага. В интерес на истината, при липсата на каквито и да било основания за обвиняване на Фендрих, оставам с впечатление, че това доста прилича на хващане за сламка.

Фабел погледна навън през витрината към осветения удвоен образ на паркинга и собственото си неясно отразено лице. Мерцедес спря и двойка на около тридесет години слезе от него. Мъжът отвори задната врата и момиче на около десет години излезе и веднага хвана ръката на баща си. Беше инстинктивно и привично движение, вътрешно очакване, че едно дете трябва да бъде защитавано. Фабел отново се обърна към Ана.

— Не съм убеден, че е същото момиче.

— Какво?

— Не казвам, че не е. Просто не съм сигурен. Има различия. Особено в очите.

Ана се облегна назад и сви устни.

— Тогава има ужасно много съвпадения, шефе. Ако не е Паула Елерс, тогава ще е някоя, която дяволски прилича на нея. И при това държи бележка с нейното име и адрес в ръката си. Както казах, ужасно много съвпадения. А ако има нещо, в което се научих да не вярвам, това са съвпаденията.